Защо младите българи масово не ходят на църква? Защото днес ги управляват тези, чиито предци наказваха бабите и дядовците им за това, а днешният църковен предстоятел застава с агресора Русия срещу Европа, част от която е страната ни.

Патриарх Даниил днес открито защити намерението на правителството да наложи вето върху предложение за европейски санкции срещу руския патриарх Кирил, който обяви агресивната война на Русия срещу Украйна за “свещена”.

"Това е смела постъпка и не мисля, че санкциите спрямо главата на една поместна православна църква постигат този ефект и интерес, който налагащите ги вероятно са целели. Това е правилно решение",  заяви Кирил след среща с министър-председателя Румен Радев.

В духа на византийската традиция църквата става продължение на държавата в днешния ѝ вид. Тя благославя Радевата политика на “троянския кон” в Европа.

Малко след коментара на Даниил Светият синод изглежда се сети, че днес БПЦ по конституция е отделена от държавата и публикува на уебсайта си позиция, според която "не е в компетенцията му" да се произнесе по въпроса за санкциите спрямо Кирил. Юридически безукорно - външната политика води правителството, но морално - пилатпонтиевско измиване на ръцете. И странна ситуация, в която патриархът се произнася поощрително по външната политика на кабинета, а Синодът заявява, че че не компетентен да го направи. Това ли е духовното ви лидерство, Ваши преосвещенства?

Не е нужно да си доктор по богословие, за да прозреш кого облагодетелства “правилното” според Кирил решение - нарушителите на първата Божа заповед “Не убивай!”, издирваните от Международния наказателен съд за военни престъпления и престъпления срещу човечеството.

И като е толкова загрижен за православните християни, защо Негово светейшество ума не обелва за жертвите на агресията - православните украинци? Къде са милостта и братската му любов към тях? Към старците, майките и децата, които всекидневно гинат мъченически под удари с ракети дронове по цивилни обекти и инфраструктура?

С изявлението на предстоятеля си Българската православна църква застава зад най-разделящата нацията политика на Радев - спрямо Украйна. Това разделение е хранителната среда на неговия популизъм и в същото време - най-големия геополитически риск за България.

Даниил е поредният пример за неспособността на БПЦ да обединява народа и да бъде него в годините на изпитания. Тя беше такава през целия преход. Такава е и днес. Най-малкият ѝ проблем е архаичността ѝ, непонятния ѝ за младите език, липсата ѝ на връзка с реалния живот. В най-трудните посткомунистически години, когато миряните търсеха в нея упование и надежда, тя беше заета с вътрешните си раздори. Никога не успя да се изчисти от метастазите на Държавна сигурност и дългата ръка на Москва, чиито прояви виждаме и днес.

Млада България вижда бъдещето си в Европа. БПЦ остава в миналото на руската зависимост. Днес тя е църква закачена за държавата и отделена от народа.