Парламентът прие на първо четене законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2026 г. със 131 гласа "за", 70 "против" и без "въздържал се". 

Подкрепиха го "Прогресивна България" и ДПС. Против гласуваха от ГЕРБ-СДС, "Демократична България", "Продължаваме промяната" и "Възраждане". 

Според проекта на бюджет на ДОО през 2026 г. за изплащане на всички видове пенсии и добавките към тях са предвидени 13,503 млрд. евро, като тези разходи са със 1,179 млрд. евро повече за пенсии спрямо 2025 г.

Средният брой на пенсионерите за тази година се очаква да нарасне до около 2 070 700 души.

Общият размер на приходите и получените трансфери по бюджета на ДОО за 2026 г. е 15,265 млрд. евро, в т. ч. получени трансфери от централния бюджет в размер на 6,745 млрд. евро за покриване на недостига.

Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се от 1 август 2026 г. става 620,20 евро, колкото е и размерът на минималната работна заплата за 2026 година. От същата дата максималният осигурителен доход за всички осигурени се повишава на 2300 евро. Предвижда се още и увеличение на минималния осигурителен доход за определени икономически дейности.

От 1 август 2026 г. се предвижда държавните служители по Закона за държавния служител и заетите по Закона за съдебната власт да заплащат лични осигурителни вноски. От тази дата осигурителните вноски се разпределят между осигурителя и осигуреното лице в съотношение 80:20, а от 1 януари 2027 г. - в съотношение 60:40, както е предвидено за останалите работещи. 

Предвиденото повишаване на минималните осигурителни прагове и на максималния осигурителен доход от 1 август беше акцент в дискусията на първо четене по проектобюджета на ДОО за 2026 г. От опозицията критикуваха  планираната мярка държавните служители да си плащат личните осигурителни вноски, както и липсата на увеличение на обезщетенията за майчинство и за безработица.  

Министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова каза, че най-важният ефект от проекта на бюджета е, че той гарантира в пълен обхват социалните права на хората и осигурява средства за редовно изплащане на всички социално-осигурителни плащания – пенсии, болнични, обезщетения за майчинство и за безработица. Тя посочи, че Министерството на труда и социалната политика би искало да има по-ускорено развитие на някои от политиките по разходите, например по отношение на майките и безработните лица, но това за тази година са финансовите възможности на бюджета. 

"Ако искаме веднага да увеличим пенсиите под линията на бедност, означава, че веднага трябва да вдигаме данъци. Никой в тази зала в мое ляво (дясната част на залата – б.а.) не е съгласен на такова движение и ние не сме заявявали, че ще вдигаме данъци. Ние изпълняваме закона и актуализираме минималните осигурителни прагове, за да достигнат в повечето случаи нивото на минималната работна заплата", обясни министър Ефремова.

Депутатите намалиха срока за предложения по проектобюджета между първо и второ четене на пет дни.

Основният упрек на опозицията бе, че в бюджета липсват реформи, че той не съответства на предизборните обещания на властта и предлага още от същото.

Илиана Жекова (ГЕРБ) отбеляза, че се увеличава максималният осигурителен доход, но се запазва максималният размер на получаваните пенсии.

"Таванът на вноските расте, но таванът на правата остава", коментира тя.

Относно плащането на осигуровки от държавните служители, Жекова отбеляза, че тази промяна не засяга служителите в МВР и Министерството на отбраната.

Анна Бодакова от (ДБ) коментира, че бюджетът не предлага реформи, а още от същото - по-високи прагове, още по-големи разходи и още по-голяма зависимост от държавния бюджет.

"Българската средна класа не е банкомат, от който държавата да компенсира липсата на реформи с години", коментира Бодакова и добави, че ДБ няма да подкрепи законопроекта.  

Левент Али Апти от ДПС отбеляза, че разговорът за социалните плащания не може да бъде отделян от разговора за икономическото развитие на България. Той посочи, че сме изправени пред процедура по свръхдефицит и добави, че трябва да се възстанови устойчивостта на публичните финанси и да се предложи политика за намаляване на бюджетния дефицит. Апти каза, че ДПС ще подкрепи законопроекта на първо четене и ще направи предложения между двете четения.

Владислав Горанов (ГЕРБ) определи промяната относно осигуровките на държавните служители като грешка, която не постига подобряване на фискалното състояние, а ще нанесе вреди. Деница Сачева (ГЕРБ) коментира, че този бюджет не наказва сивата, а светлата икономика.

"Инвеститорите гледат не само корпоративните данъци, но и цената на труда и най-вече дали правилата са предвидими", посочи тя. 

Мартин Димитров (ДБ) припомни, че последните протести са били заради вдигане на данъците.

"Опасността от бъдещо вдигане на данъците и осигуровките я увеличавате, защото като направиш 5,7% процента дефицит, рискът утре да вдигнеш данъци и осигуровки е огромен. След протестите, за съжаление, уроците не са научени, вие продължавате да правите същото и да носите същите рискове на България", обърна се към управляващите Димитров.

Милен Трифонов (ПБ) изтъкна, че синдикалните организации пледират, че още трябва да бъдат вдигнати доходите и минималните осигурителни прагове, а работодателските организации защитават обратното и тук работата на управляващите е да потърсят закономерния баланс. По отношение на критиките към максималния осигурителен доход, Трифонов каза, че той не се вдига съществено.

"Нямаме опасение, че ще изгоним трудещите се. В голяма част от държавите членки и съседни нам държави или няма такъв максимален осигурителен доход, или е в пъти по-висок. Ще има сериозен анализ на инвалидните пенсии. Няма да разочароваме българските граждани, големите реформи тепърва предстоят и ще ги видите в бюджет 2027 г.", заяви още той.