Александър Вучич обеща, че Сърбия ще поеме грижата и възстановяването на украински град, а украинският народ ще оцени тази помощ. Това е един от главните резултати от визитата на Володимир Зеленски в Сърбия.

Сърбия, прочее, от години произвежда модернизирани ракети „Град“ за украинската армия.

Ето я Сърбия, бастионът на борбата с либералното, по-хубавата скара, по-лютата ракия и по-сочните псувни. В Белград се случва международно сътрудничество. Тук младежки нацистки групички убиха човек и опитаха да нападнат свои връстници в Пловдив и Банско. Хубав контраст. Народен, традиционен, прогресивен, български.

Турция ще продаде на Украйна 70 ракети ATACMS, установки за тях, 47 000 касетъчни боеприпаса и гаубици. Сделката вече е одобрена от Държавния департамент на САЩ. В документите до Сената, който трябва да даде окончателното одобрение, е записано, че турски, български и американски компании с опит във военната логистика ще извършат транспортирането.

По същото време българският премиер, бивш военен, се държи като инфлуенсър, който гони неонацистки хайп. Обяснява за украински дронове, за неефективността на защитите на НАТО и привиква посланика на Украйна.

Не привиква обаче посланичката на Русия, въпреки че Русия е обявила България за неприятелска държава. Украйна не ни е обявявала за враг. Русия го направи. А младежите в Пловдив демонстрираха проруска символика.

Общото послание към домораслите нацисти е, че се случват неща много по-важни от тяхната провинциална омраза. И все пак те мълчат. Мълчат за антисемитското нацистко изстъпление в Банско. Мълчат и за убийството в Пловдив.

Мълчат и за визитата на Зеленски в Сърбия. Защото ги е страх феновете им да не разберат, че българска компания отново ще помогне руската военна машина да бъде ударена болезнено.

Някъде извън българския шум партньорите ни просто си вършат работата. Сърбия търси мястото си в следвоенното възстановяване на Украйна. Турция продължава да е важна част от снабдяването на украинската армия. Български компании участват в логистиката, която държи Украйна в играта.

А тук родните сеячи на омраза са се снишили. Русостанските им глашатаи дори не забелязват напъните за руски нацизъм в шестнайсетата република. За тях темата не е удобна. Тя показва нещо, което не се връзва с опорните им точки: че България не е изолирана, не е сама и не е обречена да избира между страха и Москва.

Тече прелом. Войната не е приключила, рискът не е изчезнал, а цената е ужасяващо висока. Но посоката се вижда. Докато дребните нацистки групички у нас рисуват свастики, заплашват деца и произвеждат насилие, около тях се подрежда друга реалност. Реалност на държави, компании и хора, които избират да помагат на Украйна да оцелее, да се защити и да се възстанови.

Кървави малки копейчици, вие дори не виждате мащаба на това, което се случва. 

Не тече перестройка, а *переломка.

---

*переломка - счупване от руски ез.