Иранският парламент подкрепи законопроект, който може да превърне даването на интервю или участието в дискусия с определени чуждестранни медии в престъпление. За комуникация с медии, определени от властите като "вражески", се предвиждат между шест месеца и две години затвор, съобщи Ройтерс.

Законопроектът все още не е окончателно приет. Той трябва да премине през Съвета на пазителите - влиятелния орган, който проверява приетите от парламента закони за съответствие с конституцията и ислямското право и може да ги върне - но това не се очаква в този случай.

Новите правила не се ограничават до медиите. При интервю с чуждестранно издание ще трябва предварително да бъде уведомено Министерството на разузнаването. Контактите с чужди посолства и представителства на международни организации без писмено разрешение от Министерството на външните работи могат да водят до глоба и лишаване от определени социални права.

Предвиждат се ограничения и за предоставянето на информация на чужденци без разрешение на разузнавателното ведомство, както и за научното сътрудничество с чуждестранни институции извън списък, одобрен от властите.

Най-тежките наказания - до 30 години затвор - са предвидени за политически или законодателни предложения, направени под ръководството на чуждестранни разузнавателни служби и преценени като увреждащи сигурността или независимостта на Иран. По-тежки санкции ще има и за икономически престъпления, извършени под чуждо ръководство или надзор.

Делата по новите разпоредби ще бъдат подсъдни на Революционните съдилища.

Чуждите медии като "враг"

Законопроектът идва при вече силно ограничена медийна среда. Иран е на 177-о място от 180 държави в Индекса за свобода на пресата на "Репортери без граници" за 2026 г. Организацията определя страната като една от най-репресивните в света за журналисти. Тъй като голяма част от вътрешните медии са контролирани от режима, базираните извън страната персийскоезични издания са важен алтернативен източник на информация.

И досега разговорът с чуждестранен журналист можеше да има сериозни последици. Според "Репортери без граници" иранци могат да бъдат заплашвани и арестувани дори за анонимно общуване с чуждестранната преса. Над 100 журналисти са били арестувани след протестите, предизвикани от смъртта на Махса Амини през 2022 г.

Натискът се засили допълнително през последната година. След новата протестна вълна, започнала през декември 2025 г., властите извършиха нови арести на журналисти. На 8 януари 2026 г. достъпът до интернет и телефонните комуникации беше почти изцяло прекъснат, а журналисти в страната на практика останаха откъснати от чужбина. Впоследствие властите спряха и реформаторския вестник "Ham-Mihan".

Сегашният законопроект продължава тенденцията Техеран да поставя все по-широк кръг контакти с чужбина в полето на националната сигурност. Още през 2025 г. парламентът прие значително по-тежки наказания за шпионаж и сътрудничество с Израел и държави, определяни като враждебни, включително САЩ. Правозащитници предупредиха тогава, че широките формулировки могат да бъдат използвани и срещу независима журналистика и мирна политическа дейност.