Енергийното споразумение между САЩ и Венецуела, обявено от американския президент Доналд Тръмп, предвижда Америка да се включи в разработването на значителна част от петролните ресурси на южноамериканската страна. Сделката обхваща 17 петролни находища и според венецуелските власти ще привлече повече от 100 млрд. долара инвестиции.

Споразумението обаче остава обвито в неяснота относно конкретната му структура, срока и начина, по който ще бъде осъществен американският контрол. То вече предизвика критики във Венецуела и резервираност сред част от американския петролен сектор.

Какво знаем за него?

Милиарди барели на хоризонта

Тръмп обяви в петък в социалната си мрежа „Трут Соушъл“, че САЩ са получили „мажоритарен контрол“ върху повече от 65 млрд. барела от доказаните петролни запаси на Венецуела. Това количество представлява приблизително една пета от доказаните петролни запаси на страната.

Венецуела притежава най-големите доказани петролни запаси в света и разполага с ресурси, които значително надхвърлят тези на САЩ.

За сравнение, доказаните петролни запаси на Съединените щати са около 46 млрд. барела според последните данни на американската Администрация за енергийна информация (EIA). Ако бъде реализирана в пълния си обем, сделката може значително да увеличи производствения капацитет на Венецуела, а в по-широк план и достъпа на САЩ до допълнителни количества петрол.

Тръмп заяви в понеделник, че производството може да бъде увеличено „бързо“, като посочи период от около две години. Експертите обаче са по-предпазливи и смятат, че възстановяването на венецуелския петролен сектор ще изисква значителни инвестиции и време.

25 или 100 години?

Една от неизвестните около споразумението е свързана с неговата продължителност.

Временният президент на Венецуела Делси Родригес заяви, че договореностите ще бъдат в сила 25 години. От Белия дом обаче посочват, че предоставената концесия е със срок от 100 години. Разминаването повдига въпроси относно точния правен статут на договореностите и начина, по който ще бъде упражняван контролът върху находищата.

Според Родригес сделката обхваща 17 петролни находища и предвижда инвестиции от над 100 млрд. долара. Тя заяви също, че страната й ще получава приблизително 19 долара за всеки барел петрол, произведен и продаден в рамките на споразумението - средства, които биха осигурили значителен приход за Каракас, ако производството се увеличи съществено.

Ще паднат ли цените на бензиностанциите?

За Тръмп достъпът до венецуелските петролни ресурси има и стратегическо значение.

Американският президент заяви, че една от целите му е част от добивания венецуелски петрол да бъде използвана за попълване на стратегическия петролен резерв на САЩ, който в момента е на най-ниското си равнище от повече от четири десетилетия.

Държавният секретар на САЩ Марко Рубио пък определи споразумението като „голяма победа“ и заяви, че то ще доведе до по-ниски цени на горивата на американските бензиностанции.

Цените на петрола и горивата в САЩ са чувствителна тема за администрацията на Тръмп, особено на фона на рязкото им увеличение, свързано с войната в Близкия изток. 

Много представители на петролния сектор обаче предупреждават да не се очаква бързо облекчение за американските потребители. Според тях ще са необходими години, преди новите количества петрол да започнат да оказват съществено влияние върху световния пазар, а реализацията на споразумението е свързана със значителни финансови, инфраструктурни и политически рискове.

Възможно е това изобщо да не се случи в рамките на мандата на Тръмп, пише The Washington Post. Причината е, че огромните петролни запаси на Венецуела са изключително трудни за разработване. Наличието на милиарди барели под земята не означава, че те могат бързо да бъдат превърнати в реални доставки на пазара.

„Всеки, който се радва на сделката с Венецуела и смята, че предстои приток на евтин петрол, който ще свали цените на бензина, се заблуждава“, написа в „Екс“ Трейси Шухарт, старши икономист в платформата за търговия с фючърси NinjaTrader.

По думите ѝ количествата, които действително могат да окажат влияние върху цените на американските бензиностанции, вероятно са на хоризонт от пет до 15 години.

Марк Финли, експерт по енергетика и световен петрол в Института за публична политика „Бейкър“ към университета „Райс“, също предвижда бавно увеличаване на производството. По думите му САЩ са успели да увеличат собствения си добив с около 1,5 млн. барела дневно само за последните няколко години, докато Венецуела говори за значително по-дълъг период за постигането на подобно увеличение.

По споразумението Вашингтон ще разполага с 35% дял в холдинга, който контролира частната компания North American Blue Energy Partners (NABEP). На нея ще бъде предоставена концесията за разработване на петролните находища.

NABEP е базирана на Барбадос и се ръководи от бизнесмена Алехандро Бетанкур, срещу когото са водени разследвания по подозрения за пране на пари в Испания и Швейцария.

Бетанкур - спорният човек зад петролната стратегия

Алехандро Бетанкур е 46-годишен бизнесмен, ръководител на North American Blue Energy Partners (NABEP), и стои в центъра на американския план за възстановяване на венецуелската петролна индустрия. Той натрупва състоянието си първоначално в енергийния сектор, където компанията му Derwick Associates получава държавни договори за изграждане на електроцентрали. Срещу нея са отправяни обвинения за завишаване на цените, но до официални обвинения не се стига, пише Financial Times

През 2011 г. навлиза в петролната индустрия и впоследствие придобива участие в Petrozamora, свързана с държавната PDVSA. През 2024 г., производството в едно от находищата ѝ нараства от около 20 000 до 200 000 барела дневно.

Бетанкур е известен във Венецуела като „Bolichico“ – представител на богатия, политически свързан бизнес елит, натрупал състояния по време на управлението на Уго Чавес. Репутацията му е противоречива, а срещу него са водени разследвания в Испания и Швейцария. До май тази година не можеше да напуска Великобритания заради швейцарско искане за екстрадиция по разследване за предполагаемо пране на пари. Искането впоследствие беше оттеглено, но швейцарското производство продължава.

Сега NABEP на Бетанкур получава ключова роля в американския план за венецуелския петрол. Компанията трябва да управлява 17 находища и да привлича големи международни петролни компании. 

В реализацията на партньорството са привлечени още Държавният департамент на САЩ, както и Пентагонът.

Участието на американското правителство в подобна петролна структура е необичайно, тъй като САЩ не разполагат с държавна петролна компания. Затова и анализатори определят споразумението като безпрецедентно.

"Американски неоколониализъм“

Споразумението вече предизвика остри реакции във Венецуела. Бившият ръководител на държавната петролна компания „Петролеос де Венесуела“ (PDVSA) Рафаел Рамирес определи договореностите като проява на „американски неоколониализъм“. В публикация в социалната мрежа „Екс“ той заяви, че споразумението е сключено „зад гърба на страната“ и според него е противоконституционно, тъй като предава контрола върху територията и петрола на чужда държава.

Родригес от своя страна отхвърли подобни твърдения и подчерта, че Венецуела запазва собствеността и суверенитета си върху своите природни ресурси.

Много неизвестни около финансирането

Остава неясно и как точно ще бъде финансирана сделката.

Тръмп заяви, че споразумението няма да доведе до разходи за американските данъкоплатци, но не представи подробности за финансовата му структура. Предвидените над 100 млрд. долара инвестиции ще бъдат необходими не само за увеличаване на добива, но и за възстановяване на инфраструктурата на венецуелския петролен сектор.

Това е една от причините американските петролни компании да остават резервирани. В продължение на години производството във Венецуела беше ограничавано от недостиг на инвестиции, лошо състояние на инфраструктурата, санкции и политическа нестабилност. Възстановяването на производството до предишните му равнища би изисквало изграждане и ремонт на съоръжения, тръбопроводи, рафинерии и друга инфраструктура.

Към момента водещите американски петролни компании не са коментирали публично споразумението. Според Белия дом обаче дистрибутори и рафинерии трябва да се срещнат с Тръмп, за да обсъдят цените на горивата.

Американските компании са изправени пред значителен риск, в случай инвестират огромни средства във Венецуела, като едно от основните опасения е дали договореностите ще останат в сила при евентуална промяна на американската администрация. Изключение е „Шеврон“, която вече има значително присъствие във Венецуела и е сред малкото големи американски компании, които продължават да работят в страната.

Венецуела в момента произвежда около 1,2 млн. барела петрол дневно. Това е увеличение с около 30% за периода от януари до юли, но производството все още е значително под равнището отпреди около 25 години, когато страната е добивала приблизително 3 млн. барела дневно.

Възстановяването на този производствен потенциал е една от големите цели на американската стратегия. 

Ще оцелее ли сделката след Тръмп?

Как стои въпросът с политическата устойчивост на споразумението? Анализаторът Андрю Липоу от Lipow Oil Associates предупреждава, цитиран от БТА, че инвеститорите трудно могат да предвидят дали договореностите ще останат в сила след края на управлението на Тръмп.

„Трудно е да се каже дали това споразумение ще остане в сила след управлението на Тръмп, дали ще бъде променено или дори отменено“, коментира той.

Тази несигурност, наред с други, може да се отрази негативно върху инвестиционния интерес на петролните компании.