Над една трета от децата (37%) в България започват да използват интернет преди 8-годишна възраст, а  близо 80% вече са активни онлайн още преди да навършат 10 години. Почти всички ученици над 12-годишна възраст разполагат със собствен смартфон. 

Повече от половината деца прекарват над четири часа на ден онлайн в свободното си време, а приблизително една четвърт – повече от шест часа дневно като няма разлика между  момичетата и момчетата. 

Това сочат нови данни от изследване на УНИЦЕФ България и от глобално проучване на младежката платформа U-Report на УНИЦЕФ.

„Да растеш онлайн: деца, дигитална среда и безопасност“ е  изследване с участието на деца, родители и професионалисти от образователната система в България и е реализирано съвместно от Националния център за безопасен интернет, Асоциация Родители и УНИЦЕФ.  

Една от основните констатации от изследването е разликата между начина, по който децата преживяват дигиталната среда, и начина, по който възрастните я възприемат. Децата виждат интернет като важна част от социалния си живот и развитието си. Близо 80% от учениците всеки ден общуват онлайн с приятели, 62% търсят информация за училище, а 64% - за лични интереси. За разлика от тях възрастните по-често се фокусират върху потенциалните рискове.

Насилието и жестокостта онлайн

Особено тревожни са данните от националното изследване, които сочат, че децата трудно споделят за притеснителни преживявания онлайн. При среща с шокиращо съдържание 41% от учениците посочват, че не биха споделили с никого. 

Данните за емоционалната реакция на учениците при среща с шокиращо онлайн съдържание очертават сложна и донякъде противоречива картина.

Най-големият дял (42%) заявяват, че подобно съдържание не им е приятно, но могат да го понесат, а близо една четвърт споделят, че го преживяват като тежко или страшно (25%). Това показва, че при значителна част от децата съществува емоционална чувствителност към подобни материали и те не остават безразлични към насилието и жестокостта онлайн. Откроява се и по-проблематичен модел. Над една десета от учениците посочват, че са свикнали с подобно съдържание и го възприемат като нещо нормално (11%), а малък дял дори заявяват, че то им е интересно (4%). Тези дялове са сравнително ниски, но могат да се разглеждат като индикатор за процес на десенситизация – постепенно привикване към съдържание, което по принцип предизвиква силна емоционална реакция. Този процес се потвърждава и от единични, но показателни отговори като „нямам емоции“, „нормално“ или „нямам проблем да го гледам“, които допълват количествената картина, се казва в изводите от изследането.

Пример за това е споменаването във фокус група с ученици на онлайн пространства, в които се споделят графични изображения и видеозаписи на реални смъртни случаи и тежко насилие. Цитатът илюстрира един начин за осмисляне и рационализиране на видяното, при който първоначалният шок се съчетава с омаловажаване и нормализиране на въздействието:

„За първи път го разбрах, тоя сайт, и когато за първи път влезнах в него, ми беше някакво супер странно, защото, просто гледам някакъв човек, дето му махат главата, и някакви такива. Нито е замъглено, нито нещо друго, и първоначално бях шокирана, обаче не го приех кой знае колко насериозно, защото вече се е случило, така е станало, вече е станало, плюс аз и без друго си гледам такива някакви, аз съм огромен фен на аниметата и там такива неща се случват, и не ми е кой знае какво, плюс, нали, случило се е, станало е, сега няма да правим драма от това нещо, това е. Сега няма да правим драма от това нещо“ (ФГ, ученици, 5. – 7. клас).

15% заявяват, че не са попадали на шокиращо съдържание. Това може да означава както реална липса на експозиция, така и различна степен на разпознаване или интерпретация на съдържанието като „шокиращо“. Същевременно почти липсват отговори, свързани с активно избягване или реакция (напр. докладване), което подсказва, че повечето ученици възприемат срещата с подобно съдържание по-скоро като нещо, което трябва да бъде „изтърпяно“, отколкото като ситуация, на която може да се реагира.

Резултатите показват, че макар доминиращата реакция да остава негативна, част от учениците вече са в процес на привикване към шокиращо съдържание или го възприемат с по-ниска емоционална чувствителност. Това създава важен риск в дългосрочен план, свързан не само с психологическото въздействие, но и с промяна в нормите за това какво е приемливо или „нормално“ в онлайн средата.

Онлайн тормозът

Около една пета от учениците в количественото изследване (22%) съобщават, че са преживели онлайн тормоз. Най-често посочваните извършители са съученици и други връстници, а в част от случаите извършителят остава неидентифициран. Обиди, ирония, мемета, колажи и изключване от групи могат да бъдат нормализирани като „шега“ и затова да останат трудни за разпознаване. При реален опит учениците по-често блокират или споделят с приятели, отколкото използват официални канали за докладване. Заявената готовност на възрастните за подкрепа не гарантира, че тя ще бъде потърсена или достигната в конкретен случай. В тези случаи 44% от децата споделят с родител или друг възрастен, но само  11% търсят подкрепа от учител или училищен специалист. Резултатите разкриват наличието на комуникационна бариера между децата и възрастните и показват необходимостта от изграждането на по-достъпни и доверени канали за подкрепа, посочват от УНИЦЕФ.

Изкуственият интелект

Изкуственият интелект (ИИ) вече е нормализирана част от дигиталното всекидневие. 86% от учениците посочват, че използват някакъв вид ИИ, като ChatGPT е водещо приложение към момента на провеждане на изследването (ноември 2025 – януари 2026). Учениците използват ИИ не само за домашни и училищни задачи, а и за лични интереси, търсене на информация и създаване на съдържание, докато възрастните, особено учителите, по-често го виждат през учебния контекст и риска от злоупотреба. Данните показват, че учениците виждат ползи, осъзнават неточната информация (ако я проверят), а част от тях прехвърлят мисловна работа към ИИ или възприемат инструмента в по-човешки категории. Това поставя въпроса не само за контрола, а и за уменията за критична употреба и преценка.

Във фокус група ученици споделят: „Дали ползваме? Естествено. На всеки тест. Как ще завършим иначе?“. „Когато ми трябва да напиша някакъв текст или есе, просто го питам и го преписвам наготово“.

Дигитално-медийната грамотност не е устойчиво изградена компетентност, въпреки централното място на дигиталната среда. Едва 18% от учениците заявяват, че винаги проверяват дали онлайн информация е вярна, а 11% винаги се замислят кой стои зад съдържанието и с каква цел е създадено. Учителите посочват дейности по темата, но те често са редки или епизодични и самите учители заявяват нужда от практическа подкрепа. Същевременно родители и учители по-рядко разпознават дигиталната безопасност, медийната грамотност и етичната употреба на технологии като самостоятелни образователни приоритети. Така най-важните умения за ориентиране в дигиталната среда остават по-скоро имплицитни, отколкото целенасочено развивани, посочват авторите на изследването.

Докладът представя резултатите от изследване на дигиталния живот на ученици в 5. – 12. клас и техния опит с онлайн рисковете, онлайн тормоза, изкуствения интелект и дигиталномедийната грамотност. Изследването използва смесен качествено-количествен дизайн и поставя в центъра перспективата на учениците, съпоставена с гледните точки на родители, учители и училищни специалисти. Количествените извадки са непредставителни, резултатите от тях очертават тенденции в изследваните групи и не позволяват обобщения за всички ученици, родители или учители в България. Качествените данни дават контекст и разкриват значенията зад преживяванията, но не измерват честота или разпространение. Допълнително проведената фокус група с директори и училищни специалисти в София се използва като илюстративна перспектива, а не като представителна оценка за училищата.

Глобалното проучване

Наблюдаваните в България тенденции намират потвърждение и в глобалното проучване "Животът онлайн" на младежката платформа U-Report на УНИЦЕФ, в което са участвали над 211 000 деца от 119 държави. България не е част от това международно изследване, но резултатите очертават сходни модели в отношението на младите хора към дигиталната среда.  

Глобалните данни показват още по-дълбоко разминаване между поколенията. За много млади хора дигиталната среда не е отделена от реалния живот, а естествено продължение на техните социални взаимоотношения, интереси и участие в обществото.  

Международното проучване откроява и една специфика: много млади хора споделят, че използват дигиталните пространства за обсъждане на лични теми, идентичност, психично здраве и житейски предизвикателства, като често възприемат онлайн комуникацията като по-достъпна и по-малко притеснителна от разговора лице в лице.  

Данните от двете изследвания показват, че онлайн безопасността не може да бъде постигната единствено чрез ограничения и контрол, посочват от УНИЦЕФ.