Твърде хубаво, за да е истина. И все пак е – Анеке ван Гирсберген отново на фронта на "Дъ Гедъринг", холандската реколта висша проба. Музикална, де... Топва пише днес журналистът Ивайло Кицов ревю за БНР.

Бандата е турне да отпразнува със своите почитатели 30 години от премиерата на знаменития си албум Mandylion, а най-симпатичното е, че ние ги очакваме "на крака с прозрачнотънката си и приказно хладна естетика", както пише Кицов.

У нас групата ще изнесе ексклузивен лайф в столичния клуб Joy Station утре - на 22 септември. И Анеке, и китаристът Рене Рутен изрично подчертават, че нямат никакви планове да продължат съвместната си работа след края на юбилейното турне.

За тези, които са (сме) достатъчно далеч от холандскакта сцена - да припомним как "пишат история" с този дует с Шарон дел Адел и Within Temptation. От джентълменски съображения няма да задълбаваме - коя е по-хубавата, но коя пее като звяр... 

Никак не е лесно да говориш каквото и да било за формация "Дъ Гедъринг". Защото изпадаш в неловкото положение да наплямпаш глупости, сравнявайки ги с тази или онази група, или пък стреляйки напосоки в тъмното с надеждата да дадеш на уважаемия слушател някаква представа за това как, по дяволите, звучат те този път и на коя вселена са се върнали да си устроят бивак. Както се уверяваме с всеки нов албум, музикалното чудо може да звучи по много, много различни начини. Независимо дали се захващат с готик, поп, рок или трип-хоп, магьосниците са просто непогрешими. Едно изглежда сигурно – те никога вече няма да бъдат метъл (за което „амин!“), ала все така ще продължават да бъдат мрачни, меланхолични и интровертни. Странно е колко непосилно трудна е промяната за повечето групи и колко лесно се получава при други, допълва БНР.

Днес е наистина трудно да си представим, че "Дъ Гедъринг" някога са били част от европейската метъл сцена. Ако погледнем ретроспективно тяхното творчество от големия пробив How To Measure A Planet до акустичния Sleepy Buildings например, лесно може да заключим едно – колкото по-малко метъл и дисторшън имаше в музиката на колектива, толкова по-дълбока и отчетлива ставаше тя.

"Бих нарекъл това рок, бих добавил сайкъделик, но с описанията бих спрял дотук", пише рок журналистът Кицов.

"Наричаме музиката си "трип-рок" заради наличието на по-тежки рок моменти. Всъщност от "софт метъл" станахме "хеви поп"... Знам, че е много трудно да бъдем поставени в някаква категория, затова си измислихме термина "трип-рок". Музиката е отнесена, многопластова, можеш да се потопиш в атмосферата ѝ.

Но в същото време тя е и рок – заради китарите. В края на краищата много хора са се опитвали да ни категоризират, но това е просто музика – или я харесваш, или не“, обяснява вокалистката.