На 4 октомври близо 160 милиона бразилци ще гласуват на общи избори, които ще определят не само следващия президент на най-голямата държава в Латинска Америка, но и новия състав на парламента, част от Сената и губернаторите на всички щати. Основният сблъсък е между действащия президент Луиз Инасио Лула да Силва и консервативния претендент Флавио Болсонаро, посочват Франс прес, Ройтерс и Асошиейтед прес.

Вотът е сред най-важните в света през тази година, защото Бразилия е осмата по големина икономика в света, най-голямата страна в Южна Америка и ключов фактор както за световната търговия, така и за борбата срещу климатичните промени.

Сблъсъкът е между две противоположни политически визии. Лула, исторически лидер на левицата и президент в три мандата, залага на социални програми, многостранна дипломация и активна държавна роля в икономиката. Неговият опонент Флавио Болсонаро, син на бившия президент Жаир Болсонаро, обещава по-твърда политика срещу престъпността, по-консервативен обществен дневен ред и по-близки отношения със Съединените щати.

Изборите се възприемат и като своеобразен референдум за състоянието на бразилската демокрация след драматичните събития от януари 2023 г., когато привърженици на Жаир Болсонаро щурмуваха държавни институции в столицата гр. Бразилия, по подобие на атаката срещу Капитолия във Вашингтон две години по-рано.

Залогът не е само вътрешнополитически. Бразилия е водещ член на БРИКС, най-големият търговски партньор на Европейския съюз в Латинска Америка и държавата, на чиято територия се намира по-голямата част от Амазонската джунгла. Следващият президент ще влияе върху преговорите между ЕС и Меркосур, върху глобалната климатична политика и върху отношенията между Запада и Китай.

Затова изборите са важни и за България. Като член на Европейския съюз страната ни е пряко заинтересована от развитието на търговските отношения с Южна Америка, от политиките за климата и от променящия се баланс между Вашингтон, Пекин и водещите държави от т.нар. глобален Юг. Резултатът в Бразилия ще покаже и дали в Латинска Америка продължава консервативната вълна, или най-голямата държава в региона ще остане водещата левоцентристка сила на континента.