България отбелязва движение към догонване на останалата част от ЕС в областта на иновациите, но развитието в страната остава силно неравномерно. Части от България продължават да попадат в групата на европейските региони с ниско равнище на иновации и слаб растеж.

Това показва представеният днес нов доклад на Европейската комисия „Научни изследвания, наука и иновации в ЕС - състояние и резултати през 2026 г.“

Докладът обръща специално внимание на т.нар. европейско разделение в областта на науката и иновациите. Научноизследователският и иновационният капацитет е концентриран в определени държави и региони, а различията между тях продължават да са значителни. Северна и Западна Европа като цяло показват по-високи иновационни резултати от държавите в Централна, Източна и Южна Европа.

България е сред догонващите страни

Въпреки изоставането от водещите европейски региони, Комисията отчита и положителна тенденция за България. Между 2018 и 2025 г. почти всички европейски региони са подобрили иновационното си представяне, но скоростта на промяната е различна.

Много региони в Чехия, Унгария, Полша и Словакия, както и в по-малка степен в България и Румъния, са определени като догонващи. Това означава, че те започват от по-ниско равнище на иновации, но растат по-бързо от средното за ЕС.

При България обаче картината далеч не е еднаква навсякъде. ЕК посочва конкретно Северозападния район, който остава по-близо до средната за ЕС траектория на догонващите региони. В същото време части от България попадат в групата на регионите, които едновременно имат ниско иновационно равнище и нисък темп на растеж.

Така България е показателен пример за основния проблем, който докладът откроява. Дори когато националните показатели се подобряват, ползите от иновациите не се разпределят равномерно по територията.

Иновациите са концентрирани в големите градове

Териториалното разделение е един от най-сериозните проблеми на европейската научна и иновационна система. Иновационната дейност се концентрира около големите градове, университетите, научните центрове и местата, където има по-голяма концентрация на квалифицирани кадри и капитал.

Тази закономерност е особено важна за България, където научноизследователският и иновационният капацитет е силно съсредоточен в столичния регион.

По данни на ЕК, цитирани в актуалния доклад за България, разходите за научноизследователска и развойна дейност у нас продължават да са сред най-ниските в ЕС. През 2024 г. публичните разходи за НИРД са били едва 0,27% от БВП, при 0,72% средно за ЕС. При бизнеса делът е 0,50% от БВП, при средно 1,49% за ЕС.

Това означава, че България инвестира значително по-малко от средното за ЕС както чрез публичния сектор, така и чрез бизнеса.

Науката и бизнесът остават слабо свързани

Друг проблем е връзката между научните организации и бизнеса.

Според данните на Комисията делът на научните публикации, създадени в сътрудничество между публичния научен сектор и бизнеса, в България е бил 5,45% през 2024 г., при 7,62% средно за ЕС. Комисията определя технологичния трансфер като дългогодишна слабост на българската научноизследователска и иновационна система.

Проблемът е свързан и с фрагментацията на системата. Българските публични научни организации и висши училища са многобройни и недостатъчно концентрирани, което според Комисията ограничава ефективността на финансирането и възможността да се създаде необходимата критична маса от изследователи и ресурси.

ЕК вече е направила отделен преглед на българската научноизследователска система. В него са посочени именно недостатъчното финансиране, прекомерната организационна фрагментация, липсата на критична маса в изследователските звена и ограниченото сътрудничество между университети и научни организации като ключови проблеми.

Европа също има проблем, но в друг мащаб

Докладът на ЕК показва, че проблемите не са само български. Самият Европейски съюз изостава от САЩ и Китай в редица стратегически технологии и изпитва сериозен недостиг на инвестиции.

За достигане на целта за инвестиции в научноизследователска и развойна дейност (НИРД) от 3% от БВП до 2030 г. ще са необходими приблизително 565 млрд. евро допълнителни инвестиции. Комисията предупреждава и че частните инвестиции в научноизследователска дейност обикновено се свиват при несигурност, което увеличава значението на публичното финансиране.

На европейско равнище ЕС остава значим научен център в редица ключови технологии, но има по-ниска относителна специализация и научно въздействие от САЩ и Китай. Особено голяма е разликата при някои цифрови технологии, докато Европа запазва позиции в определени зелени технологии.

Така българското изоставане се вписва в по-широк европейски проблем, но започва от значително по-ниско равнище.

Регионалната пропаст е такава и в човешкия капитал

Докладът обръща внимание и на концентрацията на специалистите. Градските региони в ЕС концентрират университетите, научните организации и квалифицираните кадри, докато селските и периферните райони имат много по-малък достъп до тях.

През 2024 г. 44,2% от европейците на възраст между 25 и 34 години са имали завършено висше образование, но този праг е достигнат само в 35% от регионите. В областта на науката и технологиите концентрацията е още по-голяма - голяма част от висококвалифицираните кадри са съсредоточени в ограничен брой големи градски региони.

Същата концентрация се вижда и при научната продукция. Преобладаващо градските региони произвеждат близо две трети от всички научни публикации в ЕС за периода 2000-2024 г., макар да са по-малко на брой от междинните и селските региони. Средно градските региони създават повече от пет пъти повече публикации на милион жители от селските.

При патентите разликата също е голяма. Градските региони регистрират средно почти три пъти повече патенти на човек от селските.

България трябва да увеличи инвестициите и да концентрира ресурсите

Последните оценки на Комисията за България са в същата посока: страната трябва да увеличи публичните и частните инвестиции в НИРД, да подобри координацията на научната политика, да определи по-ясни функции на научните организации и висшите училища и да засили връзките между науката и бизнеса.

През 2024 г. е приет Законът за насърчаване на научните изследвания и иновациите, а през 2025 г. е създаден Съветът за иновации и научни изследвания. Според Комисията тези мерки са помогнали за подобряване на координацията, но фрагментацията на самата научноизследователска и иновационна система продължава.

Европа: растеж, но и голяма пропаст

На равнище ЕС картината е по-добра: иновационното представяне на Съюза се е повишило с 11,6 процентни пункта от 2019 г. насам, а само за последната година ръстът е 1,7 пункта. Всички държави членки са подобрили резултатите си спрямо 2019 г., но темпът на напредък е силно различен.

Начело по иновационно представяне са Швеция, Дания и Нидерландия, следвани от Финландия. Малта за първи път преминава в групата на „силните иноватори“.

Това обаче не означава, че различията в Европа изчезват. Научният и иновационният потенциал продължава да е концентриран в определени държави и региони, докато други изостават. Регионалните различия са особено отчетливи при научните инвестиции, наличието на висококвалифицирани кадри и способността на научните разработки да стигат до пазара.

Има и по-широк европейски проблем. ЕС продължава да напредва, но Комисията отчита слабости в научното лидерство, координацията на инвестициите и превръщането на научните резултати в икономически успех. Делът на публикациите на европейски учени сред най-цитираните 10% в света например е намалял от 10,5% през 2010 г. до 9,4% през 2023 г.

В същото време ЕС си поставя целта инвестициите в научни изследвания и развойна дейност да достигнат 3% от БВП, като Комисията подготвя Европейски закон за научноизследователското пространство именно заради неравномерните инвестиции и разпокъсаните национални системи.

------

Този материал е написан с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z.