Вначалото на април Клуб Z стартира проекта „Обещано и изпълнено: система с изкуствен интелект за проследяване на политически ангажименти след изборите през 2026 г.“, който изследва връзката между предизборните обещания и реалните инициативи на политическите сили. Той оценява всяко предизборно обещание - независимо дали е записано в програмата на съответната партия/коалиция преди изборите, или е част от устна или друга публична заявка - в сравнение със законодателните действия на формацията в парламента.

За обобщение на резултатите се ползва AI методология със следните категории за изпълнение на обещанията: „Изпълнено“ - законопроектът изпълнява обещанието напълно; „Частично“ - има непълно изпълнение; „Тематично“ - законопроектът има смислови съвпадения с обещанието; и „Неизпълнено“ - няма внесена инициатива, която да изпълнява обещанието, или има внесена противоположна.

На 15 септември “Демократична България” представи програмата „Законите за дигитална България“, която включва 40 законопроекта, насочени към модернизация на администрацията, електронни услуги, изкуствен интелект и прозрачност на публичните разходи. Част от проектите вече са внесени в парламента, а други предстои да бъдат обсъдени. В рамките на проекта "Обещано и изпълнено" днес разглеждаме как и до каква степен ДБ реализира поетите си предизборни ангажименти в областта на дигитализацията.

Програмата „Законите за дигитална България“ беше представена на 15 септември от основният им автор – Божидар Божанов, съпредседател на „Да, България“. 

„Целта е да се осигури удобство за гражданите, оптимална работа на администрацията, прозрачност, ограничаване на корупционния риск и конкурентна среда за развитие на бизнеса“, написа Божанов във фейсбук. 

Сред конкретните идеи са отпадане на здравноосигурителната книжка и хартиения болничен лист, въвеждане на национален цифров портфейл, електронно досъдебно производство и повече публични данни за разходването на държавни средства.

Част от законопроектите вече са внесени в парламента, а други са все още на етап обществено обсъждане. Всички те са качени и описани на платформата “Дигитална България”, която позволява на всеки гражданин да даде своята обратна връзка. 

От ДБ заявиха, че ще търсят широка парламентарна подкрепа.

„Не спираме с усилията за модернизация на страната, без значение дали сме управляващи или опозиция“, заяви Божанов. 

Предложенията на “Демократична България” са разделени в 8 направления:

  • Нулева бюрокрация;
  • Дигитализация на процеси;
  • Закон за (използването и развитието на) изуствения интелект;
  • Национален цифров протфейл;
  • Управление на ИКТ (информационни и комуникационни технологии) в обществения сектор;
  • Права и защита в дигиталния свят;
  • Публичност и прозрачност;
  • Дигитални мерки срещу корупция и злоупотреби.

Общата им цел е повече услуги да преминат онлайн, гражданите да събират по-малко документи и институциите да обменят по-лесно информация помежду си. ДБ предлага да отпаднат изисквания като представянето на здравноосигурителна книжка, хартиен болничен лист и удостоверения за наследници и за липса на задължения. Предвиждат се и промени относно автомобилните стикери, включително този за „Гражданска отговорност“, както и електронно издаване и заверка на билетите за лов и риболов. 

Второто направление е насочено към прехвърлянето на повече административни процедури в електронното поле – досъдебните производства, нотариалните услуги, регистрацията на автомобили и фирми, инвестиционното проектиране и устройственото планиране да могат да се извършват дигитално. Промените обхващат и процедурите за пребиваване на чужденци, електронните фактури и дигитализацията на производствата по освидетелстване от ТЕЛК. Идеята е да се създаде и централизирана система, чрез която да се следи дали администрацията спазва сроковете за обработка на заявления и документи.

В раздела “Публичност и прозрачност” формацията предлага повече държавни данни да бъдат публикувани в структуриран и машинночетим формат като например плащанията на Националната здравноосигурителна каса и държавните предприятия, земеделските субсидии, данните от ветеринарния контрол, пътнотранспортните произшествия и нарушенията на пътя. Предвижда се и подобряване на достъпа до данни от Търговския регистър.

Закон за изкуствения интелект 

Две други предложения засягат изкуствения интелект (ИИ) и цифровата идентичност. 

Регулирането на изкуствения интелект става все по-належащо с навлизането му в публичната администрация, образованието, правораздаването, политическата комуникация и не само. Една малка част от рисковете включва нарушаване на личните права и разпространение на манипулиращо съдържание онлайн. 

От 2 август 2026 г. започна прилагането на европейските правила за прозрачност. Европейският съюз вече има обща правна рамка за него – Регламент (ЕС) 2024/1689, известен като Законодателен акт за ИИ, който въвежда ограничения за определени рискови приложения, изисквания към високорисковите системи и правила за прозрачност, включително при някои видове съдържание, генерирано с ИИ. Регламентът се прилага пряко в държавите членки, но изисква и национални мерки за надзор и санкциониране на нарушенията.

На 24 септември 2026 г. „Демократична България“ внесе в Народното събрание собствен законопроект за използването и развитието на изкуствения интелект. Според вносителите той не се изчерпва с прилагането на европейския регламент, а предвижда и допълнителни национални правила – сред тях ограничения за използването на ИИ в правораздаването и при прилагането на специални разузнавателни средства, забрана за използването му от онлайн хазартни оператори за препоръчване на съдържание и мерки срещу определени видове фалшиво съдържание, генерирано с ИИ. Проектът предвижда още правила за използването на технологията в държавната администрация, контролни механизми и санкции при нарушения.

Национален цифров портфейл

ДБ предлага също национален цифров портфейл. Той пък попада в европейската рамка за цифрова идентичност. 

Регламент на ЕС от 2024 г. задължава всяка държава членка да осигури поне един европейски цифров портфейл до края на 2026 г. - приложение или решение, предоставено от държавата или от частен доставчик при спазване на европейските изисквания. Идеята е чрез него гражданите да могат да удостоверяват самоличността си, да съхраняват и представят документи в електронен вид и да използват публични и частни услуги в различни държави от съюза, като запазват изцяло контрола върху личните си данни.

ДБ предлага закон за електронната идентификация, който да уреди както въвеждането му, така и създаването на мобилно приложение за достъп до държавните електронни услуги.

В частта за дигиталните права предложенията засягат защитата на личните данни, включително данните, събирани чрез тол системата, и трафичните данни. 

ДБ предвижда и дигитални мерки срещу корупция и злоупотреби – имотни измами, фалшиви ТЕЛК решения, неправомерното използване на специални разузнавателни средства и др. 

В изготвените законопроекти се включва криминализиране на използването на шпионски софтуер, възможност гражданите да откажат съхраняването на биометричните им данни от МВР, по-достъпен номер 112 за хората с увреждания и ограничения върху рекламата на онлайн хазарт и пристрастяващите функции на социалните мрежи. 

Колко от тях вече са внесени?

От общо 40-те предложения на ДБ, 14 вече са със статус „Внесен“. Това са законопроектите, които се фокусират върху премахването на административни документи и стикери, електронизирането на досъдебното производство и регистрацията на автомобили, цифровизацията на ТЕЛК, електронната идентификация, достъпа до спешния номер 112 за хора с увреждания, ограниченията върху рекламата на хазарт и публикуването на данни за държавните плащания, земеделските субсидии и пътната безопасност. 

Това показва, че част от предизборните приоритети вече са достигнали до етап на законодателна инициатива, без само по себе си да означава, че обещаните промени са приети или приложени.

Обещанията: по-добро обслужване, прозрачност, свързаност и сигурност

Предизборните ангажименти на „Демократична България“ очертаха дигитализацията едновременно като административна и икономическа реформа: по-лесно общуване с държавата, по-прозрачни институции и развитие на високотехнологична икономика. В административната част обещаваха компактна, цифрова администрация, ориентирана към измерими резултати, и по-лесно електронно обслужване на бизнеса. Заявката на формацията беше гражданите и фирмите да не бъдат посредници между отделните ведомства.⁠

По време на кампанията електронната идентификация беше откроена като важна част от тази промяна. Заявена беше подготовка на администрацията и бизнеса за Европейския портфейл за цифрова самоличност като основа за по-достъпни електронни услуги.⁠

В предизборните им обещания залегнаха ускорена цифровизация на правосъдието и здравеопазването, устройственото планиране, културното наследство, кадастъра и разрешителните процедури – ангажимент за промяна на начина, по който функционират ключови обществени системи, а не само за публикуване на формуляри онлайн.⁠

В икономическата част амбицията на ДБ преди изборите беше България да се развива като регионален център за изкуствен интелект, високопроизводителни изчисления и обработка на данни, с привличане на големи инвестиции в съответните области. Сигурността допълва тази картина: укрепване на националния капацитет за киберсигурност, защита и редовни стрес тестове на критичната инфраструктура, както и защита на децата от кибертормоз и онлайн злоупотреби.⁠

Общото послание беше за цифрова държава, която намалява административната тежест, и технологична икономика, която създава възможности за развитие. 

Последователни в посоката на изпълнение

По наличните данни можем да заключим, че в голяма степен „Демократична България“ следва основните си предизборни приоритети в областта на дигитализацията. 

Представеният пакет от 40 законодателни предложения и проверените внесени проекти показват последователност най-вече по отношение на намаляването на бюрокрацията, електронизирането на административните процедури и разширяването на достъпа до публични данни. Някои предложения, разбира се, покриват само част от заявените цели, а по други все още няма разработени законопроекти. Такива са например инвестициите в 5G, 6G и висококапацитетни мрежи или приоритетната подготовка на технически кадри.

Към този момент по методологията на проекта дигиталните ангажименти на "Демократична България" могат да бъдат оценени като частично изпълнени. Формацията следва последователно голяма част от заявените си приоритети, като 14 от представените 40 законодателни предложения вече са внесени, но по други ангажименти все още няма законодателна инициатива, а някои от внесените проекти покриват само част от първоначално заявените цели. При всички положения обаче началото е в правилната посока и предстои да видим колко от планираните 40 предложения ще бъдат приети, ще влязат в сила и ще доведат до реални промени за гражданите и бизнеса.