СИМОНА РУСЕВА

БЕРЛИН – Тази вечер пак ще местим стрелките на часовника с час напред. В понеделник отново ще се мръщим на откраднантите от съня ни 60 минути. Кой обаче пръв премести стрелките?

През 1915 г. бушува Първата световна война. В Германия  енергийните ресурси се топят. Страната е блокирана по море от Британските кралски сили. Секва вносът от Шонтландия и Норвегия на гориво за газовите осветителни лампи и на восък за свещи. Страната има въглища, но те не стигат до домакинствата, нужни са за индустрията, предимно за военната. Германия тъне в мрак. В буквалния смисъл.

Още през 1912 г. е имало идея да се въведе лятно часово време, за да се пести енергия, но тя бързо е била забравена. До военната 1916 г.

На 6 април с. г. в Държавен вестник е публикувано решение на Сената, в който са представени графовете на империята – на 1 май 1916 г. започва лятно часово време, което приключва на 30 септември.

Равносметката е положителна – свива се потреблението на въглища. И така до 1919 г., когато във Ваймар заседава Националното събрание. Няма мнозинство и законът от 1916 г. престава да действа. До 1940 г., когато Хиглер отново въвежда лятното часово време. Знайно е защо – войната поглъща огромни енергийни ресурси. Пример за Фюрера е Кайзерова Германия. Може и да не е знаел, че всъщност още през 1784 г. бащата на САЩ Бенджамин Франклин е имал идея за връщане на стрелките през лятото. Само че не да се пести енергия, а хората да стават по-рано и така денят им да е по-пълноценен. 

Хитлер връща през 1940 г. лятното часово време в Германия.

Германците си връщат регулярното време през 1950 г. Летният им сън не е смутен чак до 1980 г., когато ФРГ отново започва играта със стрелките. Преди нея са го направили други държави заради нефтената криза. Едва през 1996 г. ЕС въвежда на територията на държавите членки единно часово време – лятно и зимно.

Оттогава се вихрят люти спорове “за” и “против”.

Може и да ни се размине люшкането между зимно и лятно време, ако се приеме инициативата на бившата аграрна министърка в Берлин и понастоящем министърка на икономиката на Бавария Илзе Айгнер. Тя е категорично против местенето на стрелките и предлага своеобразен референдум в ЕС, като всеки гласува по интернет.

Какви са аргументите й?

1. Отдавна е доказано, че не се постигат енергийни икономии. При ранно ставане на хора от първите смени трябва да се палят лампи. За много държави в Северна Европа април е студен месец. Ако вечер се пести от осветление, заран се ползва отопление, което е по-скъпо от тока за елкрушките.

Баварската министърка на икономиката Илзе Айгнер предлага референдум в ЕС за часовото време.

2. Преминаването на лятно часово време често се отразява зле на здравето на хората заради промяната на биологичния ритъм. Това е така особено в началото – организмът не може бързо да се адаптира. Появяват се смущения в хормоните, обмяната на веществата и мозъчната дейност. Симптомите са умора, изтощение и апатия.

3. Животните имат инстинкти и не могат да привкнат с променения ритъм. Това води до загуба на тегло и съответно до по-малко месо от свине, телета и други полезни животни.

4. Икономиката не печели, а губи. Разходите по промените в работните смени и производствените планове са по-големи от спестеното. 

“Ето защо пледирам да се откажем от лятното часово време”, обосновава се Илзе Айгнер. Тя припомня и 70-те години на миналия век, когато заради нефтената криза европейски държави местят стрелките. Впоследствие става ясно, че ефектът е бил нулев.

Айгнер не смята, че тромавата машина в Брюксел би решила бързо проблема. Ето защо тя предлага петиция по интернет.