Понякога наричат австрийците твърде екзотични. Австрия, както малко страни от Западния свят, не изгони руски дипломати, след като през март във Великобритания беше извършен атентат срещу бившия шпионин Сергей Скрипал, зад който според Лондон най-вероятно стои Русия. През 2014 г., малко след анексирането на Крим, стопанинът на Кремъл Владимир Путин беше на посещение във Виена. Днес Путин отново е в австрийската столица, докато в някои западни страни не го приемат, коментира Едуард Щайнер*.

И въпреки всичко в момента по отношение на Русия в рамките на ЕС Австрия в никакъв случай не е екзотика. Очевидни са все повече конструктивни събития между общността от държави и Москва. Преди близо две седмици на международния икономически форум в Санкт Петербург се появи виден европейски политик редом до Еманюел Макрон. Същият Макрон, който преди месец и половина съвместно със САЩ изстреля ракети срещу подкрепяната от Москва Сирия.

На подиума беше и шефката на Международния валутен фонд Кристин Лагард. Малко по-рано германската канцлерка Ангела Меркел посети руския държавен глава. И германският външен министър летя до Русия. Също и немският икономически министър. И всичко това в рамките на миналия месец и преди на 31 май САЩ да заплашат с въвеждането на наказателни мита за внос от ЕС на стомана и алуминий и ЕС да заплаши с ответни мерки.

САЩ явно са способни на всичко

Преди всичко новият подход на САЩ спрямо Иран в Европа провокира усещането, че администрацията на Тръмп започва да прекалява. И преди вниманието беше изострено, след като под натиска на Конгреса на 2 август 2017 г. Тръмп подписа новия закон за налагане на санкции CAATS и стана ясно, че САЩ могат да налагат санкции и спрямо европейски фирми, ако имат бизнес отношения със санкционирани руски предприятия. След като на 6 април т. г. последваха сурови санкции срещу двама руски топ олигарси, поне единият от които не е в особено близки отношения с Кремъл, от Брюксел до Москва се знае: САЩ явно са способни на всичко. И никой не знае кой ще е следващият.

При засилващата се дипломация на визити западни икономически експерти съзират знак, че Европа предприема първи опити да се еманципира от свръхопекунството на САЩ.

Но не са само посещенията, които демонстрират, че нещо се е задвижило и че във всички случаи икономиката търси всякакви пътища към Русия, след като търговията драматично се срина вследствие на двустранно наложените санкции след анексирането на Крим, според руските митници.

През миналата година германо-руският търговски обмен се е повишил с 22,8 на сто до 50 милиарда долара, а между януари и март 2018 г. с още 22 на сто.

Според германската национална банка Бундесбанк през миналата година германските преки инвестиции са възлизали на 1,6 милиарда евро.

Европа между два стола

Не е само Германия. През изминалите месеци редица европейски държави и предприятия сключиха с Русия различни споразумения за търговия и сътрудничество. Изглежда в някои области има известни възможности за сближаване извън санкциите. Засилена е и комуникацията между европейците и Евразийския икономически съюз, начело на който е Русия, твърдят информирани източници.

Европейците с гаснещ оптимизъм смятат, че извън политиката си на налагане на санкции и при геополитическите търкания с Москва САЩ не искат да загърбят бизнеса си с Русия. Така през тази година САЩ официално призоваха американските предприятия за пръв път от 2013 г. да участват масово в икономическия форум в Санкт Петербург, руския Давос.

Европа е между два стола. САЩ целят да се постигне известна дистанция между Европа и Русия. Москва пък се радва на търкания между Брюксел и Вашингтон и много добре знае, че за европейците няма да е лесно обръщането към Путин.

“В най-добрия случай руската представа е европейците да се еманципират от натиска на САЩ и да се отнасят по друг начин към Русия”, казва преди време за “Ди Велт” Франк Шауф, шеф на Сдръжението на европейската икономика в Русия.

Руснаците с особено внимание следят поведението на ЕС по иранския въпрос. Следят и събитията около строежа на газопровода “Северен поток 2”.

Още през 70-те години на миналия век САЩ искаха да блокират руските газови доставки за Германия, но не успяха.

“Днес Европа е много по-силна оттогава. Ако САЩ прекалено много се боят от сътрудничество на Европа с Русия, то законът за налагане на санкции (от август 2017 г. – б. р.) е най-лошото нещо, което би могло да се направи. Това е забиване на клин между САЩ и Европа с Русия като параван. Така Европа ще започне да действа по-самостоятелно и най-вероятно по-бързо ще се разбере с Русия”, каза в края на 2017 г. в интервю за “Ди Велт” Алексис Родзиянко, върховен представител на американската икономика в Москва.

Почти половин година по-късно тенденцията е точно в тази посока.

*Едуард Щайнер е известен коментатор на в. “Ди Велт”, откъдето препечатваме публикацията му с незначителни съкращения. Преводът е на Клуб Z.