В САЩ има два подхода към Иран – на договаряне с аятоласите и на натиск за сваляне на режима им. Първият се проявява, когато на власт са демократи (Обама), вторият – когато управляват републиканци (Тръмп).

Философията на първия подход почива върху сделка, която позволява режимът да бъде възпиран и контролиран. Вторият – върху натиск, включително със сила, който да го подкопае отвътре и свали.

Ядрената сделка от 2015 г. беше пример за първия подход, който имаше и подкрепата на Европа. Тя беше подписана между Иран и шест световни сили: САЩ, Великобритания, Франция, Русия, Китай и Германия. Основните условия включваха следното:

- Ограничаване на ядрената програма на Иран – Иран се съгласи да намали броя на центрофугите си за обогатяване на уран и да ограничи нивото на обогатяване до 3.67%, което е далеч под нивото, необходимо за производство на ядрено оръжие.

- Строг международен мониторинг – Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) получи достъп до иранските ядрени съоръжения за инспекции, за да гарантира, че страната спазва ангажиментите си.

- Облекчаване на санкциите – В замяна на ядрените ограничения, международните санкции срещу Иран бяха постепенно премахнати, което позволи на страната да възстанови икономическите си връзки със света.

- Забрана на нови ядрени съоръжения – Иран се ангажира да не строи нови съоръжения за обогатяване на уран и да преобразува ядрените си обекти за мирни цели.

Сделката беше сключена с различни срокове за отделните ограничения. Основните условия трябваше да се спазват най-малко 10 години, като някои ограничения върху обогатяването на уран и ядрените съоръжения бяха предвидени за 15 години. След изтичането им Иран трябваше да се придържа към стандартните международни правила за неразпространение на ядрени оръжия.

Доналд Тръмп намира тази сделка за неизгодна за САЩ заради сроковете и защото смята, че тя може да служи за прикритие на тайна ядрена програма на режима в Техеран, който не се е отказал от антиамериканизма си и от стратегическата цел да унищожи Израел.

Това е и разбирането на консервативните кръгове в израелската политика, чийто ярък представител е сегашният министър-председател Бенямин Нетаняху. Според него Иран е екзестенциална заплаха за Израел и в никакъв случай не бива да му се позволява да се сдобие с ядрено оръжие.

Разрушения след израелски удар в Техеран на 13 юни 2025 г. Снимка АП / БТА




През 2018 г. Тръмп оттегли САЩ от сделката, което доведе до нейното постепенно разпадане и нарушаване на условията от страна на Иран. Ислямската република започна усилено до обогатява уран и до началото на израелските удари на 12 срещу 13 юни 2025 г. беше готова до месеци да произведе до 15 ядрени бойни заряда. Тя разполага и с балистични ракети с голям обсег, с които би могла да ги употреби срещу Израел.

Иран не е военна сила, която би могла да се противопостави успешно нито на САЩ, нито на Израел. Но Иран е сила, която можеше да им причини големи жертви и вреди, както с дроновете и ракетите, които произвежда, така и със своите прокси режими и организации в региона – Сирия на сваления вече диктатор Башар Асад, "Хизбула" в Ливан, "Хамас" в Газа, хусите в Йемен, проиранските групи в Ирак. Т.е. Иран доскоро можеше да изнудва с несиметрично военно противопоставяне и с тероризъм.

С излаза си на Ормузкия проток (един от главните петролни маршрути в света) той можеше и още може да влияе върху международните цени на суровия петрол. Или най-малко – да държи поне една военноморска бойна група със самолетоносач на САЩ постоянно ангажирана с проходимостта на протока.

В условията на изострено противопоставяне между Изтока и Запада, Иран намира международна подкрепа от Русия и Китай. Той снабдява Русия с дронове и боеприпаси за войната ѝ срещу Украйна, продава петрол на Китай. Москва и Пекин осъдиха израелските удари по ислямската република.

Разрушения в района на Тел Авив след ирански обстрел на 16 юни 2025 г. Снимка АП / БТА

Днешната война на Израел срещу Иран е завършек на серия от тежки поражения, които понесоха регионалните проксита на Иран през последните години – падането на Асад и свалянето на западните санкции от тези, които го свалиха, ликвидирането на лидера на "Хизбула" Хасан Насрала, ликвидирането на поредица лидери и висши командири на "Хамас", сред които Исмаил Хания, Яхия Синуар, Мохамед Синуар, унищожаването на почти целия ракетен арсенал на организацията и повечето от тайните ѝ подземни тунели, ликвидирането на (според Израел) на 20 000 от бойците ѝ.

Накратко, способността на Иран за асиметрично противопоставяне е силно намалена. Израел на Нетаняху и САЩ на Тръмп използват това обстоятелство, за да доведат подхода си докрай.

Освен това те имат обезоръжаващ аргумент – ден преди ударите Международната агенция по атомна енергия излезе с доклад, че Иран нарушава ядрените си ангажименти. Техеран не представи убедителни обяснения за следи от уран в съоръжения, които не са част от официалната му ядрена програма – обстоятелство, което подхранва съмненията, че той развива тайна такава, т.е., че подходът на договаряне с аятоласите е погрешен.

Очаквано, часове след ударите Тръмп пусна в действие трансакционния си подход в социалните мрежи и по телевизиите – сключете нова ядрена сделка със САЩ по моите условия и Израел ще спре да ви бомбардира. Ако упорствате, той ще ви довърши.

Засега Иран не се огъва, обстрелва Израел с ракети, поразява инфраструктура, убива и ранява хора. Можем да предполагаме, че е активирал терористичните си клетки по света и да очакваме атентати и саботажи. Управляващите в Техеран заявиха, че докато има война, няма да преговарят. Остава да видим докога ще издържи на ударите.

Те може да не отслабят режима, а обратно – да консолидират подкрепата за него и да оправдаят репресиите му пред лицето на външния враг. За разлика отпреди няколко години, днес не виждаме масови протести срещу икономическото тегло, което донесоха санкциите и срещу средновековни религиозни изисквания като задължението на жените да се забулват на публични места.

Два факта обаче са повод да се запитаме доколко здраво аятоласите държат властта. Първо, точността на ударите по висши ирански военни и ядрени учени показва, че израелското разузнаване е вербувало агенти по “горните етажи” в Техеран, което пък сочи, че дори там мразят режима. Второ, в реч пред парламента днес президентът Масуд Пезешкиан призова за национално единство, което поставя под съмнение доколко то съществува.

Обръщението на Нетаняху към иранския народ малко след началото на атаката ясно говори за стремеж да се използва потисканото недоволство у иранците: 

“Ние не ви мразим. Вие не сте наши врагове. Имаме общ враг: един тираничен режим, който ви тъпче. От почти 50 години този режим ви ограбва от всякакви шансове да живеете добре.”

Остава да видим и дали това ще бъде продължителен регионален конфликт като продължаващия в Газа или само детонатор на по-широк регионален конфликт, застрашаващ световния мир.