Окончателно мнозинството в парламента прие предложените от ГЕРБ промени в антикорупционния закон, които трябва да са прелюдия не само към избора на ново ръководство на известната с акциите си само спрямо опозицията Комисия за противодействие на корупцията (КПК), но и към плащане по плана за възстановяване. Старата КПКОНПИ отдавна бе разделена на две отделни комисии, но само деюре. Дефакто властта е съсредоточена в ръцете на старото ръководство с отдавна изтекъл мандат и с председател, който изпълнява функциите на такъв без да е избиран за титуляр - небезизвестният Антон Славчев.

Дават ли обаче промените на ГЕРБ гаранция за реформата, искана от ЕК, в КПК? Как ще се избира новото ръководство? И каква е ролята на липсващия омбудсман в процеса? Приетите днес текстове дават основание да се счита, че новата КПК ще е като старата, само че нова.

Какво прие дежурното мнозинство

Ключовите два текста бяха приети, без изненада, с гласовете на управляващото мнозинство ГЕРБ, т.нар. Ново начало на Делян Пеевски, БСП и "Има такъв народ".

Според първия тримата "комисари", т.е. ръководството на КПК (Така и не стана ясно защо по време на т.нар. сглобка 5-членният състав на комисията бе свит до 3-членен, което поражда питанки какво ако един отсъства, особено, ако е системно, б.а.), вече няма да се избира с квалифицирано мнозинство от 2/3 от всички народни представители (т.е. 160 гласа), а с мнозинство 50 плюс 1 от присъстващите (Т.е. ако всички 240 народни представители са на работа - със 121 гласа. Но понеже това се случва в изключително редки случаи - от колкото са наличните в зала).

Това предложение на ГЕРБ за законова промяна бе резонно, тъй досегашното положение не отговаряше на Конституцията. Както Клуб Z многократно писа по време на обсъждането и приемането на последните промени в основния закон, в него изненадващо се появи "хвърчащият" текст, според който, когато си решат, депутатите може да избират контролни и регулаторни органи с квалифицирано мнозинство. Още тогава този текст бе в колизия с Конституцията, в която е разписано, че НС приема решения с обикновено мнозинство (не бе предложено отпадане на въпросния член), а квалифицираното е изброено за конкретните случаи (като избор на ВСС, Инспекторат към ВСС). 

След като измененията бяха атакувани пред Конституционния съд, той без изненада отмени и тази нова разпоредба. Така че бе резонно двете трети за избор на ръководство на КПК да отпаднат и от закона за дейността на комисията.

Ключова обаче е втората поправка. Тя касае Номинационната комисия (НК), която трябва да се сформира при избора на членове на КПК. Според закона в състава й влизат петима души - по един член, предложен от Върховния касационен съд (ВКС), Висшия адвокатски съвет (ВАдС), Министерството на правосъдието (МП), омбудсмана на Република България и от Сметната палата (СП). Функцията й е да подбира и оценява кандидатите за КПК, номинирни от политическите сили или неправителствения сектор и да изготви доклад, който парламентът да вземе предвид преди гласуването. ГЕРБ предложи комисията да може да заседава в непълен състав: И по-точно:

"(...) при наличие на обективни обстоятелства може да провежда заседания и да приема решения с гласовете на не по-малко от две трети от състава й".

Класация, оценка, гласуване?

Оттук започват неизвестните, плод и днес на дебат в пленарна зала.

Законът е пестелив относно начина, по който ще функционира НК - дали ще прави класиране на кандидатите, дали всеки неин член ще дава оценка, ще се гласува ли докладът и пр.? Посочено е само, че "правилата за работа на Номинационната комисия се приемат от постоянната комисия на Народното събрание, отговаряща за противодействието на корупцията". Стою Стоев ("Продължаваме промяната") настоя за повече конкретика в самия закон, но това, разбира се, не бе възприето.

Въпросът с правилата за работа е ключов поради факта, че НК няма как да има 5-членен състав, тъй като нямаме избран омбудсман - само по себе си в основата на всички подозрения на опозицията за нагласен политически избор на ново (а защо не и старо) ръководство на антикорупционната комисия.

Къде е омбудсманът?

Процедурата по избор на омбудсман бе открита през вече далечния месец февруари, номинациите - направени, кандидатите - изслушани - но управляващото мнозинство все така я държи "на трупчета". Това е любопитно предвид факта, че ГЕРБ има свой кандидат (а нейните, както и на партньорите й в управлението кандидати, предизвестено "печелят" постовете си) - малко известната Велислава Делчева, чиято професионална биография се свързва с неправителствения сектор. 

И като се има предвид, че сега мнозинството бърза със забавените иначе с над година изменения в закона и избор на ново ръководство на КПК, вероятността преди това да избере омбудсман клони към нула. Това означава, че Номинационната комисия ще заседава в 4-членен (четен) състав. Няма отговор засега как се процедира при 2 на 2 гласа. Както няма отговор и спрямо какво ще се изисква гласуване - за кандидатите ли? За доклада ли? Друго? Спира ли се при блокаж процедурата по избора? В такъв случай Антон Славчев ли ще "векува" като председател на КПК?

"Мнозинството реално се свежда до четирима от петима. Ясно е, омбудсман не може да бъде избран. Но се получава четен брой членове. Двама от тях политически избрани (министърът на правосъдието и от Сметната палата). Но какво ако са двама на двама? При паритет няма да бъде издигнат нито един кандидат от тази комисия, защото политическата квота винаги ще блокира професионалната. И ще е така докато политическата квота не постигне своето.

Този сценарий не е хипотетичен, а съвсем реалистичен. Какъв ще е резултатът? Или Антон Славчев ще продължи да изпълнява функциите председател на КПК (припомням, че административните съдилища имат практика, че атовете й са незаконосъобразни)? И второ: ако политическата квота успее да склони един от двамата представители на професионалната, как ще се изберат членове, които не са политически независими?" - изрази опасенията на ПП-ДБ Васил Пандов.

(Тук се визира, че министърът на правосъдието е от ГЕРБ, съставът на Сметната палата - пак на ГЕРБ и на подкрепящото я мнозинство).

Отговори му Виолета Кузманова (ИТН). Умаленият състав на НК се налагал, защото "не дай боже, някой да се разболее".

"Това не е избор, а само поставяне на оценки от всеки член. Изхождате от презумцията, че правят избор. Говорите за политически избор: но правилата са ваши като имахте мнозинство. Министърът се избира от парламента, Сметната палата също. Малко като жалко, че не сме ние" - посочи юристката.

Факт: съставът на НК е такъв, какъвто "сглобката" го остави в закона. Но не се разбра защо Кузманова презюмира, че комисията няма да гласува за кандидатите при оценката, като както стана ясно, правила още няма, законов текст - също.

"Ама каква болест, този орган се събира за малко, само за процедурата по избора", контрира Пандов. "Защо презюмирате, че номинационната комисия ще гласува за кандидатите", попита пак депутатката на ИТН. На което отвърна Божидар Божанов (ПП-ДБ) - че е трудно да се презюмира, че колективен орган не провежда гласувания.

"Антикорупционните органи или ще са неефективни, или ще са бухалки както и да разместим столовете и табелките, ако нямаме реформа в прокуратурата и съда.

Да попитам защо ви е по-лесно да си изберете шеф на КПК, но не и омбудсман?" - обърна се още към мнозинството той.

След което разказа как по време на преговорите за правителство от ИТН държали "Славчев да си остане в комисията начело".

"Защо, уважаеми управляващи, не си избирате омбудсман? Нали се изслушаха кандидатите?

"Трябва да сте готови за новата ефективна борба с корупцията с членове, зависими от ГЕРБ и Ново начало. Чакат Пеевски да им посочи омбудсман" - посочиха и Цвета Рангелова и Петър Петров от "Възраждане".

Какво мисли ЕК - тайна

Основен защитник по текстовете бе правосъдният министър Георги Георгиев (ГЕРБ). Въпреки че бе многократно попитан от ПП-ДБ какво мисли Европейската комисия за промяната в правилата и какво преговаря с ГЕРБ с нея, той не даде отговор. По-скоро даде имагинерен - колко много хора, в т.ч. Надежда Йорданова като министър са обсъждали с ЕК антикорупционното законодателство. И как някои хора (визира се от ПП) подливали вода в Брюксел със свои разговори.

"Ще има ли класиране или само оценяване на кандидатите? Какво точно преговаряте с ЕК е тайна" - попитаха от ПП-ДБ.

"Тези правила не са представени за първи път на ЕК, комуникирани са още от Надежда Йорданова. Ние не сме създали нови правила сега. Правилата, които те са подкрепяли и предлагали, в момента не им харесват. Като ги предлага ПП са хубави правила, като ги предлага настоящото управление са лоши правила" - обърна се към своите Георгиев.

Дебатът: вашият арест е по-незаконен от нашия арест

Дебатът като цело не бе по същество, но обобщението направи Явор Божанков: "Вашият арест е по-незаконен от нашия".

Двете страни се обстрелваха взаимно с истории от близкото и далечно минало, в т.ч. последните събития с ареста на кмета на Варна от ПП Благомир Коцев.

"Вместо да морализаторствате, не мислите ли че трябва да дадете отговори за корупция, пудели, пачки, бухалки, службите да са наши, незаконни арести" (Деница Сачева, ГЕРБ).

"От едната страна са медийните внушения за пуделите и пачките, от друга страна стоят документи с 2 милиарда за Чичко Тревичко" (Николай Денков, ПП-ДБ).

И бележитото: "Няма значение по какъв начин са събрани доказателствата и дали това ви харесва или не." (Костадин Ангелов, ГЕРБ).

Залата се превъзбуди, когато Лена Бориславова (ПП-ДБ) изчете от трибуната вчерашния разказ на съпругата на Коцев за нахлуването на КПК в дома им при двете им деца на 2 г. и на един месец. От ГЕРБ контрираха с днешния фейсбук пост на пиарката на ГЕРБ Севделина Арнаудова, която също бе арестувана с лидера Бойко Борисов и Владислав Горанов. В него тя опровергава интервю на МВР министъра тогава Бойко Рашков (ПП) в думите му, че дъщеря й е била изведена от дома, за да не става свидетел на претърсванията и задържането на майка си, и изразява съчувствие към съпругата на варненския кмет.