Промяната в протестите

София протестира срещу настоящото управление кажи-речи от неговото създаване. Откакто обаче кметът на Варна Благомир Коцев бе арестуван, в тези протести настъпи сериозна промяна.

На първо място те станаха значително по-многобройни. На второ място – те станаха водеща новина за медиите, включително за националните телевизии, каквато преди не бяха.

Същите тези телевизии вече дори си позволяват, макар и свенливо, да споменават името на Делян Пеевски в негативен контекст. Като един от хората, който е основна причина за протестите.

Има обаче и една трета разлика, която може би е най-важната. Преди ареста на кмета на Варна политиците от "Продължаваме промяната - Демократична България" присъстваха на протестите, но само като граждани. Те стояха сред хората, но не излизаха на трибуната да се изкажат, да агитират. Докато сега не само се изказват, а дори самите те организират протести.

Тезата, че протестите трябва да са само граждански, а политиците не трябва да ги "замърсяват" с присъствието си, обслужва само и единствено статуквото. Напротив – протестите, независимо колко са активни и мащабни, нямат никакво значение, ако не успеят да излъчат солидно политическо представителство.

Настоящото управление често заклеймява критиките към себе си като "политически". И си мисли, че с това би трябвало да ги парира.

Ами да, критиките към всяко правителство са политически. И действията на всяко правителство също са политически.

Какво друго да правят политиците, освен политика? Нали това им е работата?

Политиката сама по себе си не е мръсна работа. Тя е като всяка друга сфера, в която работят хора – някои са читави, други не са.

Екстремист не значи герберист. Нито новоначалист

Големият въпрос е дали настоящите протестиращи ще осъзнаят, че няма нищо по-важно от политическото представителство. И ако успеят да го придобият, дали пак толкова лесно ще се откажат от него, както се случи след правителството на Николай Денков.

Тогава с малко над 60 депутати политическите представители на демократичната общност направиха чудеса – промени в Конституцията, свързани със съдебната реформа, пробив за Шенген и дори МОЧА бе съборен. И въпреки това половината от техните избиратели оттеглиха подкрепата си за тях.

Отказаха се от собственото си политическо представителство. И предадоха доброволно своите мандати в парламента на тези, срещу които сега пак протестират.

Хубавото е, че на последните протести дори оратори, които не са политици, призовават насъбралите се да се политизират. И дори да се радикализират, защото статуквото, покрай същия този арест на кмета на Варна, премина всякакви предели.

"Ако ти кажат екстремист, ти не се разграничавай – това не значи комунист".

Това е стих от популярна песен от времето на протестите срещу кабинета на Жан Виденов. Сега отново е актуална, но "комунист" може да бъде заменено с "герберист" или "новоначалист".

"Мазното турско кафе" е пропаганда. Корпулетните "бухалки" - реалност

Настоящите политици от ПП-ДБ имат своите грешки – кой ги няма. Едно обаче е сигурно – в момента "бухалките" на статуквото се стовариха корпулентно върху тях.

Това със сигурност означава едно. Каквито и грешки да са правили те, очевидно в нечистоплътна колаборация с корпулентното статукво не са влизали. Иначе "бухалките" нямаше да ги удрят.

"Мазното турско кафе" в корпулентен скут е само кафява пропаганда. Докато корпулентните "бухалки" удрят пред очите ни.

Диктатурата не пълзи отсега. Тя започна да пълзи в мига, в който демократичната общност доброволно се отказа от половината си политическо представителство в парламента.

Ако настоящите политици от ПП-ДБ са загубили доверието на протестиращите – чудесно, никой не е вечен в политиката. Тогава обаче някой от тези протестиращи да излиза на трибуната и той да търси доверието на останалите.

Ако няма такива смелчаци – нормално, вече е пределно ясно какво може да им се случи – тогава всички, които са възмутени от пълзящата диктатура, да подкрепят отново Кирил Петков, Асен Василев, Николай Денков, Лена Бориславова, Атанас Атанасов, Божидар Божанов, Ивайло Мирчев, Мартин Димитров и останалите. Други поне засега няма.

В България никога няма да има истинска промяна, ако демократичната общност няма поне 100 депутати в парламента. Дали това ще стане – към момента отговорът е по-скоро не.

Но това е посоката, в която трябва да се върви. Това е целта, която трябва да се постигне. Това е единственото средство, което може да доведе до някакъв резултат.