В цивилизованите държави вина се доказва с годно събрани доказателства. Ако има доказателства, които не са събрани от обвинението при строго разписаните процесуални правила в закона, те отпадат и обвиняемият не може да бъде осъден заради тях. Това е основен принцип в демократичните държави, в които върховенството на закона не е просто термин от критичен за България европейски доклад.

Това би трябвало да е общоизвестен факт. При последните няколко удара на "бухалките" обаче, се оказа, че в нашата страна не е точно така.

Защо са важни процесуалните правила? Факт е, че те са сложни и много често добри адвокати успяват чрез тях да намерят начин и да измъкнат от затвора хора, за които няма съмнение, че са престъпници - и у нас, и по света.

Тези правила обаче са разписани така, за да предпазят гражданите от хипотезата, при която те стават обект на държавен тормоз и дори тероризъм. Дългата история на цивилизацията е показала, че няма нищо по-страшно и по-опасно от това държавата да може да тероризира своите граждани през скалъпени съдебни процеси.

Логиката е, че е по-добре да има десет престъпници на свобода, отколкото един невинен в затвора. По-добре да има сложни правила, които да улесняват добрите адвокати на криминалния контингент, отколкото да няма сложни правила и да бъде улеснен държавният терор.

Това е основен принцип за всяка цивилизована държава. В България обаче той често се подлага на съмнение, особено от властимащите. И напоследък на тези съмнения бе дадено едно силно, дори корпулентно Ново начало.

Работещите за държавното обвинение трябва да са в състояние да доказват вина, без да нарушават правилата. Особено по знакови дела, за да не остава съмнение в обществото за подбудите им.

Доскоро нефелните държавни обвинения често падаха в съда. Напоследък обаче дори съдът не се оказва пречка. А да не може да се разчита на съдебната систима, е сериозна заплаха за всички граждани - заплаха от пълзяща диктатура.

Основателни или не и при обвиненията на зам.-кмета на София Николай Барбутов, и при кмета на Варна Благомир Коцев, има съмнения, че антикорупционната комисия и прокуратурата действат по политически мотиви и показно. Съдът одобри действията им.

За Барбутов не бяха дадени конкретни доводи как би могъл да извърши престъпление, ако излезе на свобода. Вместо това в определението се посочва, че е "налице щета за българското общество и за България, което обуславя както завишената обществена опасност на деянията, така и на извършителите". И втората инстанция потвърди решението.

В случая на Коцев съдът не прояви критичност по отношение на действията на прокуратурата и прие, че споменаването на "неизвестен депутат" е достатъчно, за да се гледа мярката от Софийския градски съд. Впоследствие съдът остави Коцев в ареста, макар да прие, че няма доказателства да е искан подкуп, но "може би кметът е знаел, че други искат".

Преди месеци Софийският градски съд разреши подслушването на депутат, чийто имунитет не беше свален - Джейхан Ибрямов. Един виден "анализатор" със силен уклон към ГЕРБ и Новото начало заяви тогава в националния тв ефир, че най-важният въпрос е какво е правил Ибрямов на паркинг със 100 000 белязани лева. Този въпрос е важен, но не е единственият важен.

Най-важният е да не позволим на държавата да тероризира своите граждани. И да се противопоставим своевременно на пълзящата диктатура.

За да не го докараме дотам, че, "когато дойдоха за мен, вече нямаше кой да говори".