„Градската среда в Германия се промени през последните 10 години и е опасна заради нелегалната имиграция.“

Това изказване на канцлера Фридрих Мерц отприщи скандал в Германия, след като леви и социалдемократи го обвиниха в расизъм.

Това, което започна като привидно общ коментар за сигурността в градовете, се превърна в национален дебат за отношението към мигрантите и за границите на политическата реторика.

Как започна всичко

В края на миналата седмица, по време на среща с журналисти, канцлерът Фридрих Мерц заяви, че „в градската среда има проблем с престъпността“. Попитан от репортерка какво точно има предвид, той отговори:

„Попитайте дъщерите си.“

Коментарът, който бе възприет като намек, че жени се чувстват несигурни заради мигранти, предизвика буря от възмущение. Мнозина го обвиниха, че използва стереотипи и подсилва расистки страхове, вместо да говори с факти.

Петицията „Ние сме дъщерите“

В рамките на 24 часа над 120 000 души подписаха онлайн петиция, озаглавена Wir sind die Töchter („Ние сме дъщерите“). Авторката ѝ, активистката Цези Леонард, обвини канцлера, че се опитва да използва жените като оправдание за антиимиграционна реторика.

„Ние сме дъщерите и няма да позволим да ни използвате за вашия расизъм, господин Мерц!“, гласи текстът на петицията. Според нея истинският проблем не е „насилието в градската среда“, а домашното насилие, което засяга хиляди жени, при това предимно от партньори и съпрузи, не от непознати на улицата.

Протестите бързо се пренесоха на улицата. Хиляди демонстранти се събраха пред централата на ХДС в Берлин под лозунга „Ние сме градската среда“. Подобни акции се подготвят и в Кьолн и Кил.

Под натиска на критиките, Мерц се опита да изясни думите си по време на визита в Лондон. Той подчерта, че Германия има нужда от мигранти:

„Хората с миграционен произход са незаменима част от нашия трудов пазар. Без значение откъде идват, от коя раса са или от колко поколения живеят тук.“

В същото време канцлерът поясни, че когато говори за проблеми, има предвид „хора без право на пребиваване и без работа, които не спазват правилата“. По думите му именно те създават затруднения на полицията на гарите, в парковете и в цели квартали.

Обясненията не успокоиха напрежението.

От Социалдемократическата партия – коалиционен партньор на Мерц – дойдоха остри реакции. Вицеканцлерът Ларс Клингбайл предупреди, че политиците не бива да делят обществото на „ние“ и „те“.

„Не външният вид решава дали някой пасва на градската картина“, каза той.

Министър-председателят на Райнланд-Пфалц Александър Швайцер допълни, че думите на канцлера са объркали и наранили много хора, които се питат дали лично са засегнати.

От икономическите среди също последва критика. Президентът на Германския институт за икономически изследвания (DIW) Марсел Фратчер заяви, че изказванията на Мерц „вредят на образа на Германия като отворена страна и ще задълбочат недостига на работна ръка“.

В самия Християндемократически съюз (ХДС) реакцията беше смесена, но преобладаваше подкрепата.

Бившият здравен министър Йенс Шпан защити Мерц, заявявайки, че „ирегулярната миграция е променила лицето на някои градове“, особено около гарите. Според него „там се виждат наркотици, мръсотия и млади мъже, главно от Източна Европа или арабско-мюсюлмански страни“.

Кметът на Нюрнберг и политик от ХСС Маркус Кьониг също се обяви в подкрепа на канцлера, като уточни:

„Мерц не говори за хората, които отдавна живеят тук и са част от обществото, а за онези, които подлежат на депортиране заради престъпления.“

Политическият ефект от изказването е очевиден: Мерц успя да консолидира по-консервативната част от своите избиратели, но рискува да загуби центъра и партньорите си.

Скандалът показва колко чувствителна остава темата за миграцията в Германия – не само като въпрос на сигурност, а и като изпитание за обществото, което все още търси баланс между интеграция, ред и равенство.