"Автоматичен ускорител на инфлацията".

Такава е оценката на "Да, България" за проектобюджет 2026 г., става ясно от позиция на партията, приета на заседание на Изпълнителния съвет. От ДаБГ, също като ДСБ, настояват преди приемането на бюджета да се напрви независим стрес-тест на приходите и разходите.

"Без това България ще повтори 2025 г. в по-голям мащаб – с балансиран бюджет на думи и прекомерен дефицит на дела", посочват оттам.

"България рискува да влезе в еврозоната с номинално спазен, но фактически нарушен Маастрихтски критерий" - обобщават още от формацията.

Ето и разписаната оценка на проектобюджет '26:

"Министерството на финансите представя бюджета за 2026 г. като балансиран и съвместим с правилата на ЕС. На хартия дефицитът е 3% от БВП, държавният дълг – 31%, а растежът – 2,7%. Зад тази номинална стабилност обаче стоят системни грешки, които подкопават устойчивостта на публичните финанси.

1. Оптимистични прогнози, прикриващи реалния риск

Министерството на финансите залага инфлация 3,5% и реален растеж 2,7%, въпреки че през 2025 г. икономиката се разширява основно заради поскъпването на стоките и услугите. Въвеждането на еврото и ръстът на заплатите ще задържат инфлацията около 4-4,5%. Така се подценяват бъдещите разходи и се поддържа илюзия за стабилен дефицит. Това дава възможност да се отлагат разходи и след това да се отпускат допълнителни средства, което ще изтласка реалния дефицит над отчетеното ниво.

2. Приходи на ръба на реализма

Очакваното увеличение на приходите с 12% спрямо 2025 г. предполага 3 млрд. лв. повече събираемост – нещо непостигано при слаб растеж. Новите мерки – двойно по-висок данък върху дивидентите, по-широк контрол върху рисковите стоки и е-системи – ще дадат ефект едва след средата на годината. Приходният план изглежда свръх оптимистичен и вероятно ще се балансира чрез еднократни постъпления и счетоводни маневри, както стана през 2025 г.

3. Разходите – мотор на инфлацията

Бюджетът за 2026 г. не ограничава, а увеличава потреблението. Вместо да охлажда икономиката, той я подгрява.

Заплати: увеличение с 5% за всички в бюджетната сфера. При нисък растеж това означава, че държавата разширява реалния си дял в икономиката и натиска частния сектор да повишава заплатите след нея. Така се поддържа спиралата „заплати–цени“.

Пенсии: ново осъвременяване по швейцарското правило при вече над 20 млрд. лв. годишен разход. Дефицитът на ДОО надхвърля 6 млрд. лв., но правителството не предлага мерки за ограничаване. Всяко увеличение с 1% добавя около 200 млн. лв. към разходите.

Автоматична индексация: най-тежкият проблем. Механизмът за автоматично повишаване на минималната заплата (50% от средната) пренася инфлацията директно в бюджета. От 2026 г. минималната заплата скача с 18%, което увеличава всички индексирани плащания – обезщетения, социални помощи, пенсии. Натискът върху бюджета е 1,2–1,5 млрд. лв. годишно, без нови приходи.

Така държавата законово си гарантира, че ще харчи повече при всяка нова вълна на поскъпване. Вместо автоматичен стабилизатор, бюджетът се превръща в автоматичен ускорител на инфлацията.

4. Превишаване на законовия лимит

Разходите по КФП – 45,8% от БВП – нарушават чл. 28 от Закона за публичните финанси, който изисква, ако бъдат превишени, те да се върнат под 40% в рамките на три години. Средносрочната прогноза 2026–2028 г. обаче поддържа нива над 43%. Така изключението се превръща в правило, а законът – в декларация без сила.

5. Маскиран дефицит и „финансиране вместо разходи“

Министерството на финансите продължава практиката да отчита капиталови трансфери и вноски в държавни предприятия като „финансиране“. По европейската методология (ESA 2010) тези операции са разход. Ако бъдат прекласифицирани, реалният дефицит ще бъде между 3,5 и 4% от БВП, а не 3%. Така България рискува да влезе в еврозоната с номинално спазен, но фактически нарушен Маастрихтски критерий.

6. Дълг и лихви

Дългът остава под 60%, но расте прекалено бързо – от 24% през 2023 г. до близо 28–29% през 2026 г. Неясно защо в бюджета е посочено 31%. Това предполага скрит дългов буфер – емисии, които ще финансират бъдещи проекти без отчетност. Лихвените разходи ще нараснат с 400–500 млн. лв., което ще изисква нови заеми и ще поддържа натиск върху фискалния резерв.

7. Ефектът от еврото

Бюджетът не отчита ценовия ефект от въвеждането на еврото. Очакваният скок в цените от 1–1,5% ще увеличи номиналните разходи и временно ще свие приходите от ДДС, тъй като потреблението ще бъде изтеглено в края на 2025 г. Това може да доведе до временен ликвиден дефицит още през пролетта на 2026 г.

Заключение

Бюджет 2026 продължава модела на „управляем дефицит“ – номинално в норма, но реално подкопан от автоматично растящи разходи и прикрит дълг. Разходите за заплати и социални плащания вече поглъщат над половината от всички публични средства. В такава среда всеки номинален растеж ще бъде изяден от вътрешното потребление. България рискува да влезе в еврозоната с „европейски“ показатели само на хартия, но с реален дефицит и инфлационна инерция, характерни за хронично прегрята икономика.

Мерки:

Преди приемането на бюджета е необходимо публикуване на реална ESA-оценка на дефицита и независим стрес-тест на приходите и разходите. Без това България ще повтори 2025 г. в по-голям мащаб – с балансиран бюджет на думи и прекомерен дефицит на дела.