Европейците трябва да се включат в работата по постигането на мир в Украйна, а не да пречат, заяви руският президент Владимир Путин в интервю, дадено на индийския в. "Индия тудей" в навечерието на визитата му в Индия и публикувано днес.

"Ще установим контрол над Донбас и Новорусия (бел. ред. - южната част на Украйна, включително Одеска, Херсонска и Днепропетровска област), било то с военни или други средства", посочва той в интервюто, цитирано от БТА.

Москва е предложила на Киев да изтегли своите войски от Донбас (в региона влизат части от Донецка и Луганска област) и тогава не би имало никакъв военен конфликт, но Украйна предпочита да воюва, отбелязва в интервюто руският президент.

"Казахме на украинците: Хората не искат да живеят с вас, те излязоха на референдум, гласуваха за независимост - изтеглете войските си и няма да има никакви военни действия. Не, те предпочитат да воюват. Е, сега се навоюваха", се казва в отрязък от интервюто, цитиран от ТАСС.

Т.нар. „референдуми“ в Донецк и Луганск бяха проведени на 11 май 2014 г. от проруски въоръжени групи извън украинското законодателство, без международни наблюдатели и при пълна липса на прозрачност. Киев ги определи като незаконни и противоконституционни, а ЕС, САЩ, ООН и всички водещи международни организации заявиха, че не признават нито процедурата, нито обявените резултати. Гласуването се проведе в условия на въоръжен конфликт, без избирателни списъци и без независима проверка, а въпросите бяха формулирани неясно, което допълнително подчерта нелегитимния характер на процеса.

В следващите години нито една държава членка на ООН не призна Донецката и Луганската „народни републики“, докато Русия направи това едва през февруари 2022 г., дни преди пълномащабното си нахлуване в Украйна. Дори традиционни съюзници на Москва не последваха този ход. Международната общност продължава да разглежда тези територии като част от Украйна, а „референдумите“ – като незаконен опит за създаване на псевдодържавни образувания под руски контрол.

В интервюто си Путин добави, че срещата му със специалния пратеник на САЩ Стив Уиткоф и зетя на президента Доналд Тръмп - Джаред Къшнър на 2 декември т.г., е била "много полезна", отбелязва Ройтерс.

"Разговорите ни се основаваха на предложенията, обсъдени с президента Тръмп в Аляска", казва за "Индия тудей" руският държавен глава, визирайки срещата на 15 август в американския град Анкоридж.

Русия не се стреми да се върне в групата на водещите индустриални сили в света Г-7, заяви още Путин в същото интервю.

Русия беше изключена от Г-8 през 2014 г., след като анексира Кримския полуостров, припомня агенцията. Сега форматът се нарича Г-7 и включва Канада, Франция, Германия, Италия, Япония, Великобритания и САЩ. В срещите тези страни участва и ЕС.

Путин отбеляза, че паритетът на покупателната способност в някои от тези страни е значително по-нисък от този в Индия.

Страните от Г-7 имат високотехнологична икономика с "мощна основа. Въпреки че делът им в световната икономика от година на година постоянно намалява [… ] Това е очевиден факт", отбеляза руският президент и прогнозира, че тази тенденция ще се запази.

Голяма пресконференция на руския президент на 19 декември

Путин ще даде на 19 декември голяма пресконференция за обобщение на изтичащата годината, заяви днес Кремъл, цитиран от Франс прес.

На пресконференцията журналисти и граждани ще имат възможност да задават въпроси на президента.

"Държавният глава ще направи на живо анализ на изминалата година и ще отговаря на въпроси на журналисти и на жители на нашата страна", се казва в изявление на Кремъл, в което се уточнява, че събитието ще започне в 12:00 часа московско време.

Голямата пресконференция на Путин обичайно продължава няколко часа. Руският лидер отговаря на въпроси по най-различни теми, като се започне от геополитиката и вътрешната политика и се стигне до местни инфраструктурни проекти и всекидневния живот на руснаците.