Белият дом на Доналд Тръмп обяви на 25 март 2026 г. новите назначения в президентския съвет по наука и технологии. Сред първите 13 членове са Дженсън Хуанг, шеф на Nvidia, Марк Зукърбърг, шеф на Meta, Лари Елисън и Сафра Кац от Oracle, Лиза Су от AMD, Сергей Брин от Google, Майкъл Дел от Dell, както и инвеститори като Марк Андрийсън, Фред Ерсам и Дейвид Фридбърг.

Сам по себе си този списък е политическо послание - това не е съвет, в който Белият дом търси баланс между индустрия, университети, синдикати, потребителски организации и независими изследователи. Това е формат, в който доминират хора, чиито компании и фондове имат пряк финансов интерес от възможно най-бързото развитие на изкуствения интелект и от правилата, които ще важат за него.

Тук идва и големият въпрос: наистина ли този съвет ще решава как ще се регулира AI в САЩ? По официалните документи съветът е консултативен орган към президента. Тоест той не приема закони, не издава задължителни разпоредби и не замества нито Конгреса, нито федералните регулатори. Неговата роля е да дава препоръки по наука, технологии, образование и иновации.

Това обаче не означава, че влиянието му ще е малко. Във Вашингтон именно подобни съвети често определят кой влиза в стаята, кой формулира проблема и чии решения изглеждат "експертни" още преди темата да стигне до Конгреса или до агенциите. Още по-важно е, че само дни преди да обяви състава на съвета, администрацията на Тръмп представи и своя законодателна рамка за изкуствения интелект. Тоест Белият дом вече не просто слуша индустрията, а активно се опитва да оформя посоката на американската AI политика.

Именно затова възражението за конфликт на интереси не е пресилено. Дженсън Хуанг ръководи Nvidia - компанията, чиито чипове са в основата на съвременната AI инфраструктура. Лиза Су оглавява AMD - един от малкото големи конкуренти на Nvidia. Марк Зукърбърг няма нужда от представяне. Oracle е сред компаниите, които искат да печелят от облачните услуги, центровете за данни и корпоративни AI решения. Google е пряк участник в глобалната надпревара за генеративен AI. А фондове като Andreessen Horowitz имат вложения в стартъпи, които зависят от по-благоприятен регулаторен режим.

С други думи, проблемът не е, че тези 13 души ще подписват сами законите. Проблемът е, че хората с най-голям залог в AI индустрията получават официална и привилегирована роля в самото оформяне на президентската линия. Това е същината на понятието "регулаторен захват": когато индустрията не просто лобира отвън, а започва да участва отвътре в дефинирането на "разумната" политика за собствения си сектор.

В американските администрации подобни съвети често се защитават с аргумента, че президентът има нужда от най-компетентните хора, а те са именно онези, които строят новите технологии. Това е вярно дотолкова, доколкото индустрията действително концентрира технически и управленски опит. Но когато липсват независими учени, представители на потребителите, трудовите организации и специалисти по права и етика, експертизата лесно се превръща в друго име за корпоративен интерес.

Любопитно е, че Илон Мъск - съветник на Тръмп преди време - не е в списъка. Дали е пропуснат заради критиките си към AI (въпреки популярния му AI модел Grok), заради непредсказуемост или поради вътрешни конфликти - остава мистерия.

---

Този материал е написан с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z. Материалът е част от проекта "От мястото на събитието предава AI".