Радан Кънев е втори мандат евродепутат от ДБ и парламентарната група на Европейската народна партия (ЕНП). Той коментира изборните резултати у нас на среща с местната организация на партия „Да, България“.
Ще променят ли според вас последните избори ролята на България в ЕС? Очаква ли се след Виктор Орбан ние да играем ролята на следващия троянски кон?
За момента не си представям България в ролята на Унгария в късните години на Орбан. Нито смятам, че сегашното международното положение го позволява, нито че тази опасност е реалистична след поражението на Орбан. Нито пък, че сегашното правителство на България има характера да провежда такава политика, дори да има желание. Очакванията ми са по-скоро България да продължи традицията на европейското си присъствие, като засили вътрешнополитическия си популизъм, без да променя съществено позицията си специално на Европейския съвет. Вече сме виждали Румен Радев в тази роля, когато заема една позиция в Брюксел, а после я обговаря по съвсем различен, популистки начин пред родна публика. Мисля, че това нещо ще продължи известно време.
Моето по-сериозно опасение е, че България няма да има активна роля в процесите, които в момента текат в ЕС по отношение на по-консолидирана политика по отбраната, активното изграждане на т.нар. капиталов съюз, икономическата интеграция на ЕС, по-амбициозна обща икономическа и индустриална политика. Очаквам сегашното правителство да бъде резервирано, пасивно, да бъде по-скоро спирачка пред тези процеси, което създава риска да изпаднем от тях.
Бихте ли били малко по-конкретен?
Например в момента се намираме на ръба на изграждането на реален Европейски отбранителен съюз. Това вече се коментира активно на много политически нива, включително сред европейските лидери. Ясно е, че това е процес, в който надали ще участват всички 27 държави членки на ЕС. Дали ще бъде по модела на засилено сътрудничество, на междуправителствено сътрудничество, но това е процес, в който участието на България няма да бъде задължително. И дали България ще избере да участва или не ще бъде в голяма степен определящ за националната ни сигурност.
Моите опасения са, че сегашното ни правителство би било пасивно. То без друго не се ползва с особено доверие и трябва да бъде активно, за да можем успешно да участваме в такъв съюз. Същото се отнася в голяма степен и за по-тесните форми на икономическа интеграция, които през последната едно година стават наложителни. Съответно доста се форсират от национални лидери на големи държави. Но това е прочутият нов разговор за Европа на две скорости. Това е различен разговор, защото опира до желанието на една държава да участва в първата скорост, а не друг да определя кой е на първа, кой е на втора скорост. Ние трябва да имаме желание да участваме примерно в първата скорост на европейската интеграция. А към момента виждам по-скоро готовност за мрънкане и пасивност.
Има ли според вас опасност това, което очаквате от новото правителство, да навреди на целия Европейски съюз?
На този етап бих казал по-скоро не.
А очаквате ли кабинетът „Радев“ да прави спънки по отношение на Украйна - било за нейното въоръжаване, било за каквато и да било помощ?
На този етап не виждам такава готовност. Първите сигнали от правителството не са такива. А по-скоро, както казах, очаквам мрънкане и съгласяване на европейско ниво, а сед това – шумни популистки декларация на българско ниво.
А кой не ни вярва?
Проблемът с доверието към България в сферата на сигурността не е от вчера. Видяхме как той изби по отношение на Унгария. Доказването на факта, че предишният унгарски външен министър Петер Сиярто, а в голяма степен и премиерът Орбан буквално са долагали на Москва какво се случва на Европейските съвети - изглежда, са изпълнявали определени поръчки - изби едно много отдавнашно подозрение.
Истината е, че към България много отдавна има съмнения, че информацията, която се споделя с нея, не е сигурна по отношение на изтичане най-малко в две посоки - към Русия и Турция. А в актуалната ситуация - и към САЩ.
Означава ли това, че в Брюксел ще се пазят да не ни дават достъп до някаква чувствителна информация? И ако да, кого освен премиера биха ограничавали?
Има опасност наши представители да не присъстват на неформалните срещи, на които се споделя най-чувствителна информация за сигурността на ЕС. И тук искам да подчертая нещо, което вече видях няколко пъти споменато от различни коментатори и политици в България – че може би големият непосредствен въпрос пред страната ни не е дали ще вземе завой към Русия. Няма никакви предпоставки в международните отношения за такъв завой. А големият въпрос е как ще се позиционира България в много трудните отношения между ЕС и САЩ – дали като американски клиент или като участник в общата европейска политика.
Тук с много голям интерес ще следя позицията на новото правителство по отношение на т.нар. Съвет за мир на Доналд Тръмп, в който ни вкара кабинетът „Желязков“. Служебнвото правителство на Андрей Гюров отправи питане до Конституционния съд може ли парламентът да го задължи да предложи закон за ратификация.
Има още един въпрос, на който нямам отговор. Той е дали в това питане до КС се съдържа и въпросът дали уставът на самия Съвет за мир е съвместим с българската конституция. Защото имаше подобен сигнал от служебното правителство. Не съм чел питането и не се наемам да заема позиция. Но според мен ако такова не е отправено, е редно да го направи сегашното правителство. Освен ако то просто не се осмели да оттегли подписа на г-н Желязков, което би ме зарадвало най-много.
