"Аз ги помня ония години. Хлябът беше 6 стотинки или 10. Беше добре. Не, че искам да се връщаме в ония години".
Това каза от парламентарната трибуна Константин Проданов от "Прогресивна България" по време на дебата за промените в Закона за защита на конкуренцията, свързани с овладяването на цените.
Под "ония години" Проданов имаше предвид годините на комунизма преди 1989 г. Биографичната справка на Проданов показва, че през 1989 г. той е бил на 12 години. По това време хлябът вече струваше 30-40 стотинки, в зависимост от вида. Средните заплати обаче бяха 160-180 лв., което значи, с една заплата тогава можеш да купиш около 520 хляба - спрямо 1220 със средна заплата сега.
С изказването си Проданов искаше да отрече критиките на опозицията, че с промените в закона ще се прави комитет по цените, какъвто имаше по времето на комунизма.
Преди да стане депутат от ПБ Проданов бе лидер на АБВ на президента Георги Първанов.
С промените се предлага разширяване на обхвата на забранените нелоялни търговски практики. Създава се електронен централен регистър за проследимост по веригата на доставки, въвежда се забрана за налагане на прекомерно високи продажни цени от предприятия, които са в господстващо или съвместно господстващо положение. Цената се приема за прекомерно висока, когато значително надвишава икономически обоснованите разходи за производство, придобиване и реализация, включително разумна норма на печалба. Предвидена е възможност Комисията за защита на конкуренцията да налага временни мерки до приключване на производството. Целта е да се предотврати продължаване на вредно поведение, когато съществува риск от сериозно или трудно поправимо увреждане на конкуренцията.
Явор Гечев (ПБ) посочи, че се опитва да се направят регулация на пазара без да се дават задължителни цени.
"Сърцето на това законодателно предложение е допълнението в нелоялните търговски практики, които до този момент бяха 13", посочи той.
Гечев обясни, че централният регистър няма да влезе цялостно и бързо, а поетапно ще изсветлява цялата структура на пазара и ще намали административната тежест. Той отбеляза, че се въвежда и понятието "съвместно господстващо положение" и "прекомерно високи цени".
От опозицията подкрепиха допълването на нелоялните търговски практики, но изразиха опасения, че заради мерките в законопроекта търговците могат да вдигнат превантивно цените.
Богдан Богданов (ПП) оцени като положителна мярка разширяването на обхвата на забраните за нелоялни търговски практики. Той обаче посочи, че ако се въведат репресии срещу вдигане на цените, икономическите оператори могат да вдигнат цените веднага.
Владислав Панев (ДБ) посочи, че законопроектът предполага повече натиск от държавните към търговците и производителите, което не е ефективно, и изрази опасения за превантивно поскъпване на продуктите още преди законите да са влезли в сила.
Атидже Вели (ДПС) посочи, че очакванията на хората за справяне с високите цени са насочени към по-голяма роля на държавата.
"Затова ще подкрепим първите стъпки на управляващите в тази посока", посочи тя.
Депутатът от ДПС коментира, че с централизирания регистър се създава излишна тежест за малките производители.
Милен Трифонов (ПБ) се съгласи, че мерките няма да заработят от първия ден, но Министерският съвет ще направи всичко възможно максимално бързо да бъдат приети съответните наредби.
"КЗК в момента е с ограничен ресурс и, ако няколко допълнителни служители ще допринесат да се ограничат цените, това би бил оправдан ресурс", смята той.
Александър Иванов (ГЕРБ-СДС) каза, че законопроектът ще получи подкрепа от групата на ГЕРБ-СДС, защото са необходими бързи мерки за справяне с повишаващите се цени. Той посочи, че шест месеца е твърде дълъг срок за подготовка на наредбата. Според него управляващите биха могли да работят по-амбициозно.
Законопроектът бе приет на първо четене.
