Приятели, въпреки че сме пред най-светлия празник, на мен ми е мрачно на душата. Обидно ми е и се чувствам като пълен загубеняк. Причина за това е Унгария. Ах, тази Унгария, която винаги е била с десет обиколки пред нас. И сега пак успя да ни изпревари. Преди 1989 година тя беше малкият Запад, лъскава, светеща, цветна и по-свободна от повечето мизерни държавици в соцблока. Дишахме й праха. Да идеш в Будапеща беше като да си бил в Лас Вегас.

През 2026 година Унгария отново е пред нас, ама тоя път тичаме в обратната посока. Покрай техните избори в неделя се разбра от тайни записи на телефонни разговори, че Лавров си шушука с външния им министър, за да разбере тайните на ЕС, а Орбан лично обещал на Путин да е мишката, а той лъва (това звучи като нещо сексуално, ма било само политическо). Не стига това, ами и Белиятдом се е включил в надпреварата. Вчера лично вицето на Тръмп им дойде на крака на унгарците, за да подбутне напред Орбан, та даже на един митинг набра Тръмп и включи на високоговорител, за да чуят избирателите, че и Доналд е голям лъв. И иска от мишката Орбан да продължи да бута унгарците към мизерия, корупция, излизане от ЕС и сближаване с Русия. Все общи цели с Путин.

А у нас?

Ей тук ми се насълзяват очите, приятели. И у нас има избори, а ни Тръмп ни се обади, ни Джей Ди Ванс ни дойде на крака. Барем на Мелания некоя стринка или лелинка от пето коляно не командироваха от Словения да ни понатисне малко. И не само това. Путин изобщо не произнася името на страната ни и очевидно даже ЕС се е уморил да прави записи на предателски разговори на български политици с Кремъл. Пести ресурс, че ако трябва да регистрира всяко полягване на нашите мишчици, няма да им остане време да записва другите плъхове из Европа.

Никой не ни бръсне сливата, приятели, както казваше една посланичка на САЩ на развален български едно време, като се опитваше да комуникира с българските чиновници в едно учреждение, дето бяха в перманентна обедна почивка. Сега няма кой да ни ги казва тия работи, щото САЩ даже и посланик още не са пратили. Митрофанова и нея я забравиха в София, емнайсти мандат кара. Явно българските политици така добре се справят и със сближаването към Русия, и с разкола в ЕС, и с мизерията, и с корупцията, че не се налага да ни дисциплинират външно.

Сега пак изцяло разчитат на Манджурския си кандидат, който уж е нов, ама си е познатото старо. Той па, милият, не знае на кой лъв първо да оближе... ъъъ... лапите и се раздава във всички посоки. То не е и лесно да си хем от пилот от НАТО, хем да си за руски мир и да си ни водиш към Россия мать.

При това светът все по-сложен става за по-простите кандидати, приятели. Лесно е да викаш за войната в Украйна „искаме мир, стига са се опъвали“. Обаче сега и в Иран има война, и там трябва да искаме мир. Ама той руският мир там означава Иран да победи, щото зад него седи Путин. А американският мир означава да победи Тръмп. А сега, де!

Супер сложен проблем, който може да се оправи, само ако прати Пеевски да събира таксите от Ормузкия проток. Гаранция, че ще си ги вземе. Аз не знам да има нещо, което той да е поискал да получи и да не е успял, така че България не бива да крие такъв коз в ръкава си. И без това Ормузкият проток си е наш, щото ние с персите сме братовчеди, а България на три морета спокойно може да означава, че тяхното море си е наше. Тоест негово. Иначе що никой никога не уточнява кои са тия три морета? Мислите, щото баш патриотите не познават много добре географията и историята ли? Абе що въобще мислите, па вие. В руский мир не се мисли, за мислене се ходи в затвора. Там има много такива, дето седят и мислят. По 20-30 години мислят, а ако са големи мислители, и повече.

Така че спешно спрете да мислите, приятели, и просто гласувайте както винаги другата седмица. Без грам мисъл в тиквата. За да я настигнем тая Унгария най-накрая, та и ние да сме отличници поне веднъж, и тя да ни подиша малко праха.