Отново е световна криза – третата за това десетилетие. И отново ресторантьорите, воглаве с баш ресторантьора Ричард Алибегов, поискаха ДДС за тях да бъде намалено на 9% и държавата да им даде помощи.

Честно да ви кажа, приятели, първия път бях солидарна с ресторантьорите, викам си, що да не вземат хората, да устискат тая криза, после ще върнат взетото под формата на данъци и работни места. Оказа се обаче, че нищо не връщат, щото колкото по-малко е ДДС-то, толкова по-зле става в тоя бранш – нямат хора, липсва персонал, клиентите се мръщят на цени от 50 евро за говежда пържола, дошла на собствен ход от Аржентина в началото на века, абе въобще... само проблеми. Добре че са тия кризи, та да видят и те некое евро. Тия дни господин Алибегов пак поиска да им свалят ДДС-то. След нападението на Русия и пандемията сега причина за кръчмарските неволи е войната в Иран.

Ей това е глобален бизнес, приятели! „Мерцедес“, емирaтските авиолинии и българският кръчмар – тежко ги удря всяка световна турбуленция, защото работят на международната икономическа сцена. Мерцедесите не си получават чиповете, авиокомпаниите остават на земята заради ракетния обстрел, а българският ресторант... българският ресторант си върви, ама що па да не смъкнем някой лев от държавата. Така разбираме ние експортната икономика – държавата да експортира кинти в личната ни икономика. Този модел очевидно е толкова сладък, че започнах да се съмнявам – да не би господин Ричард да е виновникът за всяка от тези глобални кризи и да изстрелва ракети по Иран и Украйна, прикрит зад найлоните по „Витошка“, само и само пак да свали ДДС-то? Аргументите все пак са железни – закъде е българският кръчмар без руски хайвер и риба от Ормузкия проток? Приятел даже взе да го нарича Али Бегов и 40-те ресторантьори, ама не го казва с лошо. Всички знаем, че в тая приказка главният герой побеждава. Е, 40-те ресторантьори от приказката загиват, ма на кого му пука, нали Али става султански зет....

Въобще, светът на приказките сякаш е оживял напоследък. Например, приказката за Златка – златното момиче, което от бедна словенка се оказало първа дама на САЩ... Гледах филма за Мелания Тръмп и си спомних старите югославски вицове... Дето в тях черногорците са мързеливи, косоварите хитри, а босненците възглуповати – абе класическа реч на омразата от днешна гледна точка... Та в оня хейт фолклор се казваше: „Толкова малка, а вече словенка!“ Филмът има качества – например на седмата минута така хубаво ме приспа, че не успях да разбера Мелания какви подплънки избра за роклята си за инагурацията – големи или малки? Този съспенс заема първата трета от филма, приятели. Мелания се изправя пред робата за инагурацията и трябва да избере – голямо рамо или малко рамо? Напрежението се натяга, натяга, музиката става все по-драматична и накрая Мелания взима решение, качва се на втория етаж да се преоблече – тук звучи вече мелодията от „Междузвездни войни“, след което идва развръзката и си отдъхваме – Мелания слиза по стълбите, звучи музиката от Роки Балбоа, ама тържествено, и тъкмо да видя коя подплънка е победила... заспах. Но бях научила някои жизненоважни неща. Разбрах, например, че Мелания е наследила дизайнерския талант на майка си, която била голям модист, и затова дъщеря ѝ имала правилен усет към подплънките. Тая сюжетна линия малко са я копирали от „Междузвездни войни“ – дето Люк Скайуокър и баща му са джедаи, ако помните, и Люк е наследил свръхестествените способности на татко си, без хич и да подозира. Е, така и Мелания с подплънките. Стана ми любопитно и гугълнах кариерата на майка ѝ – жената е работила във фабрика за детски дрехи в югославска Словения. Ние на Изток знаем колко дизайнерски бяха тия дрехи – ако сте достатъчно стари, за да са ви обличали от „Детмаг“, щото друг магазин за детски дрехи нямаше, помните вероятно и богатия дизайнерски избор там – можеше да си купиш или пола стил „ватманка“, или панталон с кройката „овчар в отпуска“. Но на Запад не ги знаят тия работи и човек може спокойно да поукраси биографията си. Например, по американски аз по произход съм ландшафтен архитект и пермакултурен дизайнер, защото баба ми е от село и има ниви. Просто поглеждам един домат и знам фън ли е или шуй и как стоят нещата около вертикалната му генетика. То у нас 90% от населението са AgTech специалисти по произход, а ако си второ поколение гражданин, може да добавиш и едно урбан отпред. Мелания срещу нас да тича, не може да ни стигне с този бедняшки произход. Не знам защо Тръмп си я избра. Всяка българска жена, родена през 70-те на миналия век, щеше да е по-подходяща за него, тъй като повечето притежаваме поне един имот. Може да е панелна гарсониера на 10-ия етаж в Нова Загора, ама преведено на американски това би било „собственичка на пентхаус в небостъргач“ – какво по-подходящо за един магнат на недвижими имоти в Ню Йорк от съпруга – инвеститорка в небостъргач в Нова Загора?

А ако баща ѝ държи и кръчма на Ларгото, то тя току-виж е и милионерка от ДДС. Двамата заедно с Тръмп можеха да нападнат която си държава поискат, за да могат после в екип да изтръскват българския бюджет. Добре че Тръмп не ги знае тия работи, че щеше да зареже Мелания, да си хване някоя новозагорка и да не можем да се отървем от световни войни.