Вече седмица ще стане от изборите и ние още не знаем кой е новият ни премиер. Да, господин Радев спечели изборите безапелационно и с пълно мнозинство. Или, ако трябва да цитирам друг любим премиер – би ги като маче у дирек! Тук е моментът да вметна: браво, генерал Радев, вие идвате с небесен мандат (по Валерия Велева), за всички мои критики си посипвам главата с пепел и се срамувам (по Нидал Алгафари), призовавам всички да спрат да ви критикуват и да осъзнаят, че българите сме твърде прости за парламентарна демокрация (по д-р Николай Михайлов) и е време за президентска република, но без република (по Иво Христов Президентски). Демокрацията не е само либерална, каза друг осъзнат – Явор Дачков. И дава пример с Путин – 85% от руснаците го избирали. Ми то 99% от българите избираха Тодор Живков, а после дойдоха либералите и ни отнеха българската демокрация та ни заробиха с купешка европейска.
Горе-долу това се изля през последната седмица от същите онези, които буквално допреди часове пишеха и казваха тези неща за Борисов и Пеевски, а преди това за Сакскобургготски, Станишев, Виденов, Живков, Русия, Европа и САЩ.
Та новото осъзнаване не е никак ново. Както казваше преди гениалният д-р Тони Филипов, някои така бързо взеха завоя, че си целунаха собствения задник. Хората чест оказват, че социализмът ни е направил подмазвачи, ма бъркат, да ви кажа. Това не се учи по история, ама половината царски офицери в навечерието на 9 септември 1944 са се осъзнали и са се обявили против стария цар и за новия другар. В резултат на това си запазили апартаментите в центъра на София и привилегиите, а ако са нямали апартаменти, са ги настанили в чуждите такива. Неосъзнатите им колеги пък били набързо елиминирани с така наречения народен съд. Колко опразнени апартаменти е имало за раздаване, ехеее. А понеже целувачите на нови задници винаги са повече от наличните облаги, много обитавани апартаменти са се оказали насила със съжители... Питайте софийските евреи до коя година деляха жилищата си с „новите граждани“ без право да откажат. До не чак толкова отдавна. Въобще, ако някой се зарови в архивите на нотариалните актове на жълтите павета, ще открие много интересни неща и ще си обясни защо едни хора винаги са на власт, а други все се падат в „мокрото“, дето горяло със „сухото“ и остават без апартаменти, без имоти и без привилигеии като свободата си, например. Но да не връщаме историята чак толкова назад. Има една цяла прослойка у нас, които едновременно успяват да са репресирани от всяка власт, така че да са герои на всяка нова власт.
Чак се чудя дали всеки път сядат да измислят нови похвални слова за поредния другар, премиер, цар или господар, или работят с една чернова и само зачеркват името на предния.
„Никой не може да ми забрани, да ви обичам, другарю Живков“ – помните ли го това?
Няколко години по-късно „другарю“ е зачеркнато и отгоре е поправено с „господине“, а вместо Живков пише Костов, после Костов не просто е зачеркнато, а е избодено и изгорено, за да се появи на мястото на обръщението „Ваше Величество“, за да бъде и то на свой ред боядисано и подменено с „господин Станишев“, та накрая да си дойдем на думата и да си починем малко от взимане на завои с господин Борисов. И сега по навик придворните говорещи глави пак зачеркнаха старото име и го смениха с това на Радев.
Да де, ама Радев още не е казал той ли ще е премиер и въобще премиер ли ще е? Ако съдя по тънките намеци на доктора и на Иво Христов, целта е по-голяма.
Докато Михайлов подготвя почвата с идеите за нов вид демокрация, Христов кара по същество с идеята за президентска република като тая на Митеран, а Дачков направо вади лопатата и директно напомня за Путин.
А аз бих стигнала по-далеч. Защо не републиката на Наполеон? Или монархията на Луи XIV? Или нещо по-нашенско – империята на Сюлейман Великолепни?
Така че това, което искам да кажа на спечелилия изборите Румен Радев, е:
„Демокрацията още не е узряла за такъв мъдър държавник като вас, господин премиер/другарю генерал/Ваше Величество! О, ти, сянката на всички правоверни на земята! Никой не може да ми забрани да ви обичам! Вие не само сте най-мъдрият от всички държавници и всяка ваша дума тежи като жълтица, а мълчанието ви – като две. Вие сте по-красив от Брад Пит, по-мускулест от Бойко Борисов и по-мъжествен даже от Кандов. По стъпките ви никнат минзухари. Взорът ви опложда с близнаци, сянката ви спира глобалното затопляне, а десницата ви лекува ковид. Никой преди вас не е носил толкова радост, толкова надежда, толкова Асамблея знаме на мира на българския народ, колкото Вие носите. И не само на българския. С Вас ще се възцари мир и в Украйна, и в Иран, и в Израел, и даже между "Да, България" и ДСБ! Благословен да е мигът, в който Ви пратиха в политиката, да живей, наздраве и амин!“
Така се пише, колеги! Раздайте се малко повече, де, вкарайте повече страст, повече любов, повече фантазия... Постове и апартаменти не се изкарват така.
А вие, господин премиер, може да разчитате на мен и моя талант. Аз нищо не искам в замяна.
(Само един четиристаен с южно изложение, втори етаж, тухла и на не повече от 300 метра от жълтите павета. Дъбов паркет и високи тавани, с централно отопление. Бог да ви поживи!)
