„Честно казано, има държави в НАТО, които много ни помогнаха. Само да посоча една – Португалия. Те казаха "да", преди дори да сме задали въпроса. Полша. Има такива страни, Румъния, България“, заявява държавният секретар на САЩ Марко Рубио в пространно интервю за Шон Ханити от „Фокс нюз“, публикувано в пълен вид на сайта на Държавния департамент. Коментарът му идва в момент, когато Вашингтон води най-мащабната си военна операция в Близкия изток от години – „Епична ярост“ – и когато въпросът за надеждността на съюзниците в НАТО отново излиза на преден план.
Българските власти досега последователно отричат публично, че американските самолети-цистерни, разположени на летище "Враждебна" край София се използват във военните действия на САЩ в Близкия изток. Официалната версия на София е, че те са тук за учения на НАТО. Интервюто на Рубио на практика опровергава това обяснение.
Рубио подчертава, че именно отказът на Испания да предостави бази за американските самолети е поставил под съмнение основната практическа полза от Алианса за САЩ. Според него НАТО е ценна заради възможността американските сили да използват европейски бази при кризи в Близкия изток или Африка. Ако обаче съюзници могат да блокират достъпа до тези бази в момент на реален конфликт, тогава възниква въпросът защо САЩ трябва да поемат тежестта на колективната отбрана, без да получават реципрочна подкрепа. Рубио формулира това като „напълно легитимен въпрос“, който според него Вашингтон вече не може да избягва.
Интервюто, проведено на борда на президентския самолет по време на полета на президента Доналд Тръмп към Пекин, обхваща широк спектър от теми – от Китай и Иран до Украйна, Куба, Венецуела и отношенията с Ватикана. Но именно оценката за НАТО и ролята на отделните съюзници изпъква като най-пряко свързана с текущите американски операции и стратегически дилеми. Рубио, дългогодишен поддръжник на алианса, признава, че за първи път поставя под въпрос неговата ефективност, ако ключови партньори отказват да съдействат в момент на криза. Той подчертава, че САЩ плащат „две трети от сметката“, както отбелязва Ханити, и че американската общественост има право да знае дали съюзът работи в полза на националната сигурност на страната.
В разговора Рубио очертава и по-широката рамка на външната политика на администрацията на Тръмп. Той отхвърля твърденията, че президентът следва изолационистка доктрина, и подчертава, че САЩ остават ангажирани в света, но само когато това пряко обслужва американските интереси. Според него Тръмп е възприел три ключови урока от историята: че предотвратяването на заплахи е по-ефективно от реакцията след тяхното избухване, че „мир чрез сила“ остава валиден принцип, и че Америка не трябва да бъде окупационна сила, нито да води безкрайни войни. Рубио добавя, че президентът се намесва само там, където е заложена сигурността или просперитетът на американците, а не във всеки конфликт по света.
По отношение на Китай държавният секретар очертава сложна картина на съперничество и необходимост от управление на рисковете. Той подчертава, че Пекин има дългосрочен план да стане водеща световна сила и че САЩ трябва да защитят собствените си интереси, без да допускат китайският възход да се случи за сметка на американската икономика и сигурност. В същото време Рубио признава, че има области, в които двете страни могат да си сътрудничат, включително борбата с прекурсорите за фентанил.
Темата за Иран заема централно място в разговора, като Рубио обяснява защо администрацията е предприела действия за ограничаване на иранските способности за производство на ракети и дронове. Според него Техеран е бил на прага да постигне „имунитет“ срещу всякакви удари по ядрената си програма, което би позволило на режима да се сдобие с ядрено оръжие без риск от външна намеса. Той подчертава, че САЩ не могат да допуснат подобен сценарий.
В частта за Украйна Рубио отбелязва, че войната е достигнала точка, в която и двете страни губят десетки хиляди войници, а икономическите щети са колосални. Той заявява, че Вашингтон е готов да посредничи за дипломатически край на конфликта, но признава, че моментът за преговори все още не е настъпил.
Интервюто завършва с размисъл за ролята на САЩ в света. Рубио подчертава, че Америка ще остане глобален фактор, но ще действа само там, където това е в интерес на собствената ѝ сигурност и икономика. Той определя това като същността на външнополитическата доктрина на Тръмп – прагматична, селективна и ориентирана към резултати.
