Висшият съдебен съвет (ВСС) да проведе изборите за нов състав до 17 октомври - преди кампанията за президентските избори. Този краен срок сложи днес парламентът с окончателното приемане на измененията в Закона за съдебната власт. Паралелно с "професионалния" магистратски избор, но все още неразписано в правила, ще се произведе и този за членове на ВСС от парламентарната квота.

Така още преди края на годината може да има чисто нов състав на кадровия орган, който сега е с близо 3 години и 9 мес. просрочие на мандата си - заради дългата политическа криза, произвела невъзможността за намирането на мнозинство от 160 гласа за избор на парламентарната квота. 

Срокът 17 октомври бе сложен "адхок", с предложения в зала в последния момент, като новите текстове са били изготвени в Министерството на правосъдието. Причина за написването им в последния момент стана надвисналата опасност кампанията за президентските избори, които трябва да се произведат в средата на ноември, да съвпадне с избора на кадровия орган на съдебната система и така да се създаде възможност "под радара" да минат ключовите процедури по номинациите, развиването на концепциите, кампанията на магистратите, обжалванията и пр. С други думи - обществеността да пропусне вота за ключовия за съдебната власт орган. 

За да минат и двете процедури до 17 октомври обаче, бяха съкратени значително сроковете за професионалната квота (по преценка на ВСС). Така например, ако сега има два месеца за предложения за имена за бъдещи членове на Съвета, то по решение на ВСС срокът може да се свие на месец. Предоставянето на биография, мотиви, концепции от 14 дни се свива до 7 и др. В 10-дневен срок (вместо 14) от влизането на измененията в сила сегашният ВСС ще трябва приеме правилата за провеждането на избора.

Очаквано не се възприе предложението на "Демократична България" и "Продължаваме промяната" съдиите, прокурорите и следователите да гласуват само по апелативни райони (т.е. в София, Пловдив, Бургас, Варна и Велико Търново). Ще се гласува по окръжни (28 на брой, т.е. по областни центрове), каквото бе предложението на "Прогресивна България", съобразено и със становищата по законопроекта, подписани от стотици магистрати. Мотивите на управляващите са, че за магистратите ще е по-удобно да гласуват по области, вместо да пътуват до апелативните райони, което ще повиши и избирателната активност. От ДБ и ПП обаче настояваха, че особено в малките съдебни окръзи, има риск от натиск от административните ръководители, избрани от сегашния ВСС.

Гласуването ще е 100 % с хартиени бюлетини - след като наличната специализирана е-система не отговаря на изискванията за сигурност (а време за нова няма - б.р.). По време на гласуването в сградата не може да присъства друг освен самият гласуващ, дежурните магистрати, членовете на избирателните комисии и наблюдатели, застъпници и журналисти. 

Вече пленумът ще избира и.ф.

С измененията от днес депутатите решиха още, че сега изпълняващите функциите на "тримата големи" (в случая и.ф. главната прокурорка Ваня Стефанова и и.ф. председателят на Върховния административен съд Любомир Гайдов) ще останат на тези позиции до изтичането на 6-месечния законов срок, като така не се възприе друго предложение - да бъдат посочени нови и.ф. след измененията.

Мина обаче и едно ключово предложение, касаещо временните "трима големи" - да се назначават и освобождават предсрочно с решение на Пленума на ВСС с мнозинство от най-малко 13 гласа, като министърът на правосъдието вече също ще може да предлага и.ф. Сегашното положение бе спорно и неясно. Благодарение на него например прокурорската колегия определи през 2023 г. Борислав Сарафов за и.ф. главен прокурор, без "контролната функция" на съдиите във ВСС. Тогавашният министър на правосъдието, днес депутат от ДБ - Атанас Славов, обжалва реда, но ВАС остави жалбата му без разглеждане, мотивирано с липсата на правен интерес.

Главният прокурор - абсолютен господар и на следствието

Макар и спорни, бяха приети и няколко изменения, касаещи Националната следствена служба (НСлС). (Спорни, защото се появиха между двете четения и без мотиви). И сега НСлС, за чието съществуване отдавна се спори, е под шапката на държавното обвинение, но с промените главният прокурор става абсолютен господар. Бе записано, че ще се ръководи от него пряко или чрез директора, като Главният организира дейността  на НСлС и назначава и освобождава служителите.

Премахнато бе и сегашното положение, при което директорът на националното следствие е и заместник-главен прокурор.

Бе решено още (компенсаторно) обвинител номер едно да може да има трима заместници, а не двама - както сега.