Таджикистан затегна ограниченията върху хиджабите, религиозното облекло и мъжките бради в рамките на държавната кампания за налагане на т.нар. национална култура. Мерките, които бяха официално закрепени със законови промени през юни 2024 г., вече се прилагат в цялата страна и са съпроводени с масови проверки, глоби и полицейски акции.

Законът забранява носенето, вноса, продажбата и рекламата на облекло, определяно като „чуждо на таджикската култура“. Макар текстът да не споменава конкретни дрехи, на практика той е насочен срещу черните хиджаби, никабите и други ислямски облекла, които властите свързват с влияние от Близкия изток и радикални религиозни течения. За нарушителите са предвидени глоби между 7000 и 15 000 сомони (или приблизително между 670 и 1430 евро).

След терористичната атака в концертната зала „Крокус сити хол“ край Москва през март 2024 г., за която бяха обвинени четирима таджикски граждани, властите допълнително засилиха контрола върху външния вид и религиозните практики. 

"Кампания срещу радикализацията"

Новите ограничения обаче са продължение на политика, която президентът Емомали Рахмон води от години.

Още през 2015-2016 г. властите започват мащабна „кампания срещу радикализацията“, насочена към ограничаване на външните прояви на по-консервативния ислям. Правителството обяснява действията си с необходимостта да предотврати разпространението на религиозния екстремизъм и да не допусне страната да последва примера на Афганистан, Ирак или Сирия.

В рамките на тази кампания дългите бради, хиджабите и част от арабското облекло са обявени за символи на „чужда и несъвместима с таджикската култура“ идеология. През 2016 г. само в южната област Хатлон полицията съобщава, че е обръснала близо 13 000 мъже, пише Би Би Си.. 

Кампанията засяга и жените. Хиджабът е забранен в училищата още от 2007 г., а в държавните институции - от 2009 г. По данни на полицията още през 2016 г. десетки магазини, продаващи хиджаби, са били затворени, а стотици жени са били убеждавани да се откажат от носенето им, пише ВВС.

Президентът Рахмон нееднократно призовава гражданите да не следват „чужди ценности“ и „чужда култура“, а да носят традиционно таджикско облекло,  включително при траур, когато жените трябва да бъдат облечени в бяло вместо в черно, както и да бъдат използвани традиционни таджикски, а не арабски имена за новородените.

Брадата като заплаха за националната сигурност

Политиката на Душанбе е свързана и с наследството от гражданската война в Таджикистан (1992–1997 г.), когато правителството се изправя срещу Обединената таджикска опозиция, в която участват и ислямистки сили.

След края на конфликта властите започват да разглеждат независимите религиозни движения като потенциална заплаха за стабилността на държавата. Оттогава режимът разглежда проявите на консервативен ислям като потенциален риск за националната сигурност. Дългата брада - особено без мустаци, характерна за някои салафитски течения - се възприема като възможен белег за симпатии към радикални организации като „Ислямска държава“, „Ал Кайда“ или талибаните в съседен Афганистан.

Макар да няма закон, който изрично да забранява носенето на брада, полицията използва разпоредби срещу екстремизма, нарушенията на обществения ред и защитата на националните традиции, за да извършва проверки и да принуждава мъжете да се обръснат. Правозащитници предупреждават, че тази правна неяснота създава условия за произвол и корупция.

Контрол върху религиозния живот

Политиката не се изчерпва с външния вид. Държавата упражнява контрол върху почти всички аспекти на религиозния живот: определя темите на петъчните проповеди в сунитските джамии, контролира регистрацията на религиозните общности, религиозната литература и обучението по ислям.

Особено силен е натискът върху памирските исмаилити в Горно-Бадахшанската автономна област, където според правозащитници ограниченията върху бради и хиджаби се използват и като средство за ограничаване на регионалната и културната идентичност.

Критики от правозащитни организации

В последния си доклад за страната Американската комисия за международна религиозна свобода (USCIRF) посочва, че правителството на президента Емомали Рахмон извършва сериозни нарушения на свободата на вероизповедание, като поставя религиозните общности под строг държавен надзор: властите ограничават религиозните практики, образованието и разпространението на религиозни текстове, а законодателството срещу „екстремизма“ се използва и срещу мирни религиозни дейности.

USCIRF отбелязва, че религиозните групи са задължени да преминават през сложни процедури за регистрация, а държавата контролира дейността на джамиите, избора на религиозни лидери и съдържанието на проповедите. Комисията посочва и случаи на хора, определени като религиозни затворници, сред които лица, обвинени за независимо религиозно обучение или проповядване извън официално одобрените рамки.

О там обаче предупреждават, че фокусирането върху външни символи на религиозност не адресира реалните фактори, които могат да улеснят радикализацията. Сред основните действителни рискове остават бедността, високата безработица, корупцията и липсата на социални перспективи, особено сред трудовите мигранти.

Според тях политиката на Душанбе може да има обратен ефект, като засили чувството за несправедливост и отчуждение сред част от населението.