Малайзия забрани на децата под 16 години да имат профили в големите социални мрежи, но два месеца след влизането на правилата в сила малолетните продължават да използват TikTok и други платформи.

Проблемът как подобно ограничение изобщо може да бъде приложено вече е актуален и в Европа, и в България - тук също има инициатива за ограничаване на социалните мрежи за деца, макар през юли предложението да не получи подкрепа на първо четене в парламентарната социална комисия.

Малайзийските правила са в сила от 1 юни и забраняват на лица под 16 години да създават или поддържат профили в социалните мрежи. Те се отнасят до големите платформи с над 8 милиона потребители в страната, сред които TikTok, Facebook, Instagram и YouTube.

На хартия механизмът изглежда сравнително ясен. Властите поискаха платформите да проверяват възрастта чрез официални документи - лична карта MyKad, паспорт или държавната система за цифрова идентификация MyDigital ID. Изискването трябва да обхване не само новите регистрации, но и съществуващите профили.

На практика обаче системата засега не работи така, както правителството очакваше.

"Най-хубавото е, че все още мога да влизам в TikTok. Всеки ден ми лекува скуката", разказва пред "Ню Йорк таймс" 12-годишният Кейдън Малик.

Майка му Фатин Фархана очаквала забраната да сложи край поне на част от ежедневните спорове със синовете й за телефоните. Двете момчета са посочили фалшива възраст при регистрацията си в TikTok и прекарват много време в гледане на стриймове и игра на Mobile Legends.

Забраната обаче не ги е спряла.

Според "Ню Йорк таймс" технологичните компании не са въвели поисканите от Куала Лумпур нови механизми за проверка на възрастта. Една от причините, посочвани от властите, е притеснението на платформите около съхраняването и обработването на данни от официални документи.

Именно тук се оказва основният проблем пред модела: за да се установи надеждно дали един потребител е на 12 или на 22 години, платформата трябва да получи някакво достоверно доказателство за възрастта му. Но колкото по-надеждна е проверката, толкова по-сериозни стават въпросите за личните данни.

Още при въвеждането на правилата експерти предупреждаваха за този риск. Пред Асошиейтед прес преподавателят от Monash University Malaysia Бенджамин Ло посочи опасността социалните мрежи да се окажат със значителни количества чувствителни лични данни на потребителите. Друг проблем е възможността правилата лесно да бъдат заобикаляни, например чрез профили, създадени от родители или по-възрастни близки.

Малайзийското правителство представя режима не като пълна забрана на интернет за деца, а като регулация на профилите в социалните мрежи. Министърът на комуникациите Фахми Фадзил потвърди през юли, че правителството ще запази този подход. Според него кодексите, влезли в сила на 1 юни по силата на Закона за онлайн безопасност, дават достатъчна регулаторна рамка, като лицата под 16 години не могат да откриват и поддържат профили.

Това разграничение е важно: става дума за забрана на профилите, а не непременно за физическо блокиране на цялото съдържание в интернет.

Подобен подход вече действа и в Австралия. От 10 декември 2025 г. платформите там трябва да предприемат "разумни стъпки", за да не позволяват на лица под 16 години да създават или запазват профили. Сред засегнатите услуги са Facebook, Instagram, Snapchat, Threads, TikTok, Twitch, X, YouTube, Kick и Reddit.

Австралийският регулатор eSafety съобщи, че още към средата на декември 2025 г. достъпът до около 4,7 милиона профила на лица под 16 години е бил премахнат или ограничен. През юни правителството съобщи вече за над 5 милиона премахнати, деактивирани или ограничени профили и предложи максималните санкции за компаниите да бъдат удвоени до 99 милиона австралийски долара.

Но и австралийският опит показва, че техническото налагане на възрастова граница далеч не е безпроблемно. Изследване с младежи между 12 и 16 години установява, че участниците бързо са започнали да разбират слабостите на системите и начините за заобикалянето им. Авторите посочват това като основен проблем на регулацията, основана единствено на възрастови ограничения.

А в България? Първият опит бе отхвърлен

И в България вече имаше законодателна инициатива за ограничаване на достъпа на деца до социалните мрежи.

На 27 май тази година депутати от ГЕРБ внесоха в Народното събрание промени в Закона за закрила на детето, които предвиждат ограничения за достъпа на лица под 16 години до социални мрежи. Сред вносителите е бившият министър на образованието Красимир Вълчев. Законопроектът бе отхвърлен на първо четене в ресорната Комисия по труда, демографската и социалната политика - но още не е стигнал до пленарната зала.

Предложението поставя България пред същия практически проблем, който вече се вижда в Малайзия - как надеждно да бъде установявана възрастта на потребителите, без социалните мрежи да получават ненужно количество чувствителни лични данни.