Ако имаше официална симптоматика и категорични знаци за предмодерно общество в семиотичен смисъл, един от тях със сигурност би бил отношението към жената. И у нас, уви, има много какво да се желае. Виждаме го на всяка крачка.

А защо да се желае? Корените на подценяването на жените у нас, особено в професионален смисъл, са някъде в пропуснатите заради османското иго времена на Просвещението. Не че на Първия свят не му трябваше време чак до първата половина на 20-ти век, за да обърне внимание на проблема най-вече в избирателното право, в икономическия живот и да положи опити за край на традиционното разделение на труда и професиите.

Въпросът от сегашна наша гледна точка е, че докато формално уж осигуряваме равни възможности, отдолу къкрят унаследените патриархално-мачистки рефлекси. Те изглеждат все още донякъде вкопани в умствения ни софтуер.

"По-лошите шофьори" и други неверни предубеждения

Един от последните примери беше непремерената реплика на депутата от ПБ Константин Проданов към депутата от ГЕРБ Теменужка Петрова: да, това вероятно беше някаква тромава и не особено смешна шега, а не класически fat-shaming, но тя директно се "бие" с това какво един джентълмен в официално качество би могъл да си позволи. 

Джентълменът, една съвкупност от възпитание и добри обноски, внимава да не обиди. Без да се фиксираме върху този глупав случай, най-важни останат нотките в Юнговото подсъзнание на множество от българските мъже. Ще ви дам още един приложно-психологически пример, който илюстрира проблема с предмодерността у нас - и досега съществува предубеждението, че жената като цяло не е... добър шофьор. Няма нито едно изследване, което да потвърждава това убеждение, но то си битува.

Сексуалната търговия на работното място

И сега разбирате ли защо има проблем? Бих го определил като двойствен, и ще разкажа и двата му аспекта. Първо и най-важно – "опредметяването" на жената, което е модерно да се нарича с английската дума objectifying. Унаследено и покълнало най-вече в социалните низини, то е огромен социокултурен бич спрямо женския пол, свързан най-вече с по-перфидната или пък по-директна сексуална принуда - плюс разбирането, че мястото на жената е "боса зад печката", освен че е "задължена" да откликва в спалнята по всяко време. Второто и не по-малко важно е самата сексуална принуда в какви ли не професионални среди и някак националният мъжки "консенсус", че някак ТРЯБВА да използва секса като вид професионално катерене.

Понеже не живея на Марс, трябва да споменем и кохортата от жени, които използват тъкмо секса като оръжие или лост, с който лекичко ще повдигнат земята. Това е разбираемо, но и проследимо до предмодерното, за което говоря. Домашното и сексуалното насилие са съвсем отделни огромни теми.

Отново у нас: полупревзетите "редути" от жени, които са професионалисти в бизнеса, политиката и соцуима като цяло, не отменят този нечестен проблем, при който неподготвени заемат важни постове само заради "сексуална търговия".

Соцът само очакваше, но не им даваше нищо в замяна

Но отношението към жената би трябвало да е смесица от природна благодарност и социална функция - нещо, в което по моему все още се проваляме. И 40-те години комунистически режим никак не помагат.

Вероятно сте чели Георги Марков, но да припомня: той пръв анализира статуса на жената през соца, впрегната в два ярема - хем да бачка по заводите, наравно с мъжете, хем в края на деня да е майка, слугиня, перачка, готвачка и т.н. Късният комунизъм у нас я превърна в нещо като товарен кон на Пржевалски, като на всичкото отгоре не ѝ осигури поне базова индустрия и я принуди насила да мечтае за абсолютно елементарни неща като достъп до хигиенни продукти, козметика, неща за една нормална баня, то е някак отвратително дори да се каже. Да не говорим за специфични лекарства и т.н. За сметка на това соцът честваше дамите единствено на всеки 8-и март, почти като държавотворни майки и съпруги.

Т.е. имаме и културологичен предикат: съзнателно не изброявам успешните жени в политиката и в бизнеса, защото хем има твърде много условности, хем имаме и общ проблем. И той не се решава със специални държавни мерки, а с държавна образователна идея и дух, който някак разбира, че някои от нашите момичета са световни.

Могат ли квотите да постигнат равнопоставеност?

Има и грандиозни западни книги по въпроса, не една. Ще ви обърна внимание върху две, пък дано да се разберем: първата е "Подчинението на жените" на великия икономист Джон Стюърт Мил, втората - "Вторият пол" на великата Симон дьо Бовоар. Мил отдавна е разпознал проблема с помощта на жена си Хариет - още през 1869 година - и предлага няколко прости неща, от които можем да се поучим: той пръв ни съобщава, че в интелектуален смисъл няма разлика между мъже и жени. А що се отнася до "Вторият пол": Дьо Бовоар пък първа казва, че човекът се ражда момиче, а едва след това става жена, борейки се срещу всички условности. И понеже авторката е и нелош екзистенциалист, книгата е велика в борбата си с митовете около женската равнопоставеност.

Въвеждането на квоти няма как per se да доведе до равноправие. Изображение AI - Dall-E

Едно важно уточнение. Струва ми се, че като хора със съвременно мислене би трябвало да сме "за" термини като gender parity, gender balance или gender equality, което е именно половата равнопоставеност в духа на Мил, но не и задължителни "полови квоти", където стремежът е едва ли не "колкото мъже, толкова и жени". Много просто защо: първо, качествата не зависят от пола, и второ, софистически погледнато тези квоти нарушават самия порив на либералния императив за равнопоставеностт. Ерго - това е вид насилено, формалистко и някак изкуствено "изравняване", което противоречи на самия либерализъм.

Струва си да отбележим и леко смехотворното и лицемерно "жените са по-добрият пол" (the fairer sex, oще от Шекспирови времена), което е неприятно покровителствено и често служи за вид извинение на късните патриархални нагласи. Което пак е по-добре от "втория пол" - не само по Дьо Бовоар.

Нургюл Салимова е по-умна от нас

Добре, а изводът не е ли очевиден - да престанем да подценяваме хора по полов и расов признак? И вече да прекрачим в модерността по женския въпрос, особено след като се стремим да станем държава от Първия Свят? Нургюл Салимова е по-умна от нас, мъжете вкупом.

А дали наистина се стремим? Докога българската жена ще е културологично подценена за сметка на мъжката простащина?

Дойче веле