В началото на април Клуб Z стартира проекта си „Обещано и изпълнено: система с изкуствен интелект за проследяване на политически ангажименти след изборите през 2026 г.“, който изследва връзката между предизборните обещания и реалните инициативи на политическите сили. Той оценява всяко предизборно обещание, независимо дали е записано в програмата на съответната партия/коалиция преди изборите, или е част от устно или друг вид обещание на нейни представители, в сравнение със законодателните действия на формацията в парламента.

За обобщение на резултатите се ползва AI методология, боравеща със следните категори за изпълнение на обещанията: „Изпълнено“ (законопроектът изпълнява обещанието напълно), „Частично“ (непълно изпълнение), „Тематично“ (законопроектът има смислови съвпадения с обещанието), и „Неизпълнено“ (няма внесена инициатива, която да изпълнява обещанието, или има внесена противоположна).

При повсеместния глад за справедливост и липса на усещане за ред и законност е голямо изкушение преди всеки избори да обещаваш "здрава ръка". Вечно актуалният персонаж е и вечно чаканият от избирателя мажоритарно посочен "батюшка", който ще ни оправи всичките, но и по-демократичните и проевропейски партии не могат да устоят на изкушението да обещават, обещават и обещават...  

В сектор „Сигурност“ в базата предизборни обещания има общо 349 обещания, разпределени между 6 партии. Най-наедро е обещавала ДПС - 149, следва "Възраждане" с 55 обещания, ГЕРБ с 41, новопоявилата се и взела властта "Прогресивна България" с 40, ПП - 35, ДБ - 29.

Като дял от всички обещания ДПС, водена от бивш магистрат (следовател) Делян Пеевски, дава впечатляващите ~42,7% дял от всичко, което се е заричала на избирателите си да е свързано със сигурността. При "Възраждане" този процент е 15,8%, при ГЕРБ около ~11,7%, "Прогресивна България" ~11,5%, и т.н. при другите партии вече е около 10 на сто и надолу.

149-те обещания на ДПС засягат много широк набор от теми: обществен ред, битова престъпност, пътна безопасност, незаконна миграция, граничен контрол, киберсигурност, борба с наркотиците, домашно насилие, организирана престъпност, корупция, бедствия и кризи, отбранителна индустрия и НАТО-проекти.

Обещанията са силно фрагментирани - много конкретни мерки, често насочени към оперативна работа на МВР, контрол, санкции и техническо обезпечаване.

"Възраждане" дава 55 обещания, с фокус върху армия, наборна служба, резерв, превъоръжаване, дронове, киберотбрана, военна инфраструктура и вътрешен ред.

В думите на проруската партия има ясно изразена линия към милитаризация и национална мобилизация: задължителна/ограничена военна служба, бойна подготовка на населението, увеличаване на армията, собствено производство на дронове и по-висок военен бюджет. Паралелно присъстват мерки за МВР, малките населени места и обществен ред - поне на хартия и на предизборните митинги.

ГЕРБ се е врекла в 41 неща пред избирателите си - пакетът смесва отбрана, съдебна реформа, електронно правосъдие, антикорупционни звена, ускоряване на съдебния процес, защита от имотни измами и модернизация на армията.

Особено силен е акцентът върху институционални и процедурни промени — срокове, електронно връчване на съдебни актове, видеозаписи, контрол върху експертизи, антикорупционни стратегии и звена. В отбраната се говори за модернизация до 2030 г., Host Nation Support ("Поддръжка от приемащата страна - гражданска и военна помощ, която една държава осигурява на съюзнически сили или международни организации на своя територия), критична инфраструктура и киберсигурност.

В установените, като разгледахме платформите, 40 ангажимента от "Прогресивна България", има сериозна концентрация около реформа в сектор „Сигурност“, деполитизация, професионализация, антикорупция, борба с пране на пари, граничен контрол, модернизация на армията, дронове, AI, киберотбрана, критична инфраструктура и управление на риска.

Профилът на управляващата партия е по-скоро технократски и институционален: системи за анализ, координация между МВР и службите, прозрачност, парламентарен и граждански контрол, кадрови стандарти и модерни технологии.

Партията, водена от Асен Василев - "Продължаваме промяната", се фокусира в своите 35 пункта върху антикорупция, съдебна система, реорганизация на сектор „Сигурност“, дигитализация, киберсигурност, национална сигурност, модернизация на армията и критична инфраструктура.

Основната линия е управленска и реформаторска: нова стратегия за национална сигурност, интеграция на регистрите на МВР, достъпни електронни услуги, централно звено по киберсигурност, проактивен анализ на рисковете и промяна в подбора и развитието на служителите.

В своите дадени 29 обещания "Демократична България", без особени изненади, акцентира върху темите правова държава, съдебна реформа, прокуратура, ВСС, службите за сигурност, МВР, киберсигурност, критична инфраструктура, пътна безопасност, FRONTEX, модернизация на армията и гражданска защита.

Пакетът е най-силно ориентиран към институционален контрол и върховенство на правото: ограничаване на прокуратурата, независим главен прокурор, отчетност на ВСС, контрол върху службите, защита на подаващите сигнали и антикорупционни мерки.

Какво може да обобщим

Явно в предизборната ситуация сектор „Сигурност“ е бил един от най-обемните и тематично разклонени сектори в базата. Обещанията не се ограничават само до класическа вътрешна сигурност, а покриват няколко големи подсектора:

Вътрешен ред и МВР - битова престъпност, полицейско присъствие, малки населени места, сигнали, превенция, наркотици, домашно насилие;

Отбрана и армия - превъоръжаване, модернизация, кадрови проблеми, военна инфраструктура, резерв, наборна служба, НАТО-съвместимост;

Киберсигурност и критична инфраструктура - защита на системи, киберотбрана, антидронови системи, устойчивост при атаки и кризи;

Правосъдие и антикорупция - съдебна реформа, прокуратура, електронно правосъдие, срокове, антикорупционни звена, контрол и отчетност;

Гранична и миграционна сигурност - FRONTEX, външни граници, незаконна миграция, техническо оборудване;

Кризи, бедствия и гражданска защита - пожарна безопасност, природни бедствия, доброволчески формирования, ситуационни центрове.

Най-видимата разлика между партиите е типът сигурност, който поставят в центъра:

ДПС има най-много и най-оперативно раздробени обещания - много конкретни мерки за МВР, пътна безопасност, престъпност, граници и кризи.

"Възраждане" поставя най-силен акцент върху армията, наборната служба, резерва и военната мобилизация.

ГЕРБ комбинира съдебно-процедурни мерки с отбрана и антикорупционна инфраструктура.

"Прогресивна България" и "Продължаваме промяната" говорят повече за реформа, дигитализация, професионализация и управление на риска.

"Демократична България" поставя сигурността в рамка на правова държава, съдебен контрол, реформа на прокуратурата и службите.

Може да се каже, че темата „Сигурност“ е използвана като широк политически чадър, под който попадат не само МВР и армията, но и съдебна реформа, антикорупция, киберсигурност, критична инфраструктура, бедствия, миграция и пътна безопасност.

Кой какво внесе в парламента досега

Според данните в деловодството на Народното събрание до момента се намират 10 реално внесени законопроекта, които имат пряко или достатъчно ясно отношение към сектора на сигурността - МВР, НСО, киберсигурност, служби, архиви и процесуални гаранции в наказателното производство. За последно обаче са внесени и два проекта за промени в НПК - на ПБ и ДБ (по-подробно за тях - по-долу).

1. ЗИД на Закона за киберсигурност е внесен от „Възраждане“ на 7 май.

Променя режима за ограничаване на технологии и доставчици в киберсигурността. Според мотивите на вносителите, проектозаконът вместо широки забрани без ясни критерии, въвежда подход, основан на оценка и управление на риска. Съветът по киберсигурността трябва да прави оценка на риска, включително по веригите за доставки, и при нужда да предлага мерки на Министерския съвет. Забрана за конкретни технологии се допуска само като крайна мярка при доказан висок риск за националната сигурност. Свързан е с киберсигурност, критична инфраструктура и подхода по NIS2. Законопроектът изпълнява частично предизборните обещания - има връзка с обещанията за киберсигурност, киберотбрана и критична инфраструктура, но проектът реализира само конкретен сегмент от много по-широките заявени политики.

2. "Възраждане" е и сред тези, които настояват да реформират Закона за Националната служба за охрана.

Темата стана особено актуална след скандалите около Делян Пеевски и ползваната от него от години държавна охрана (досущ като някогашния му тартор - Ахмед Доган).

Проруската партия на Костадинов е внесла законопроекта си на 30 април и предлага отпадане на охраната на народни представители от НСО. Основната логика е ограничаване на привилегии и разходи за охрана. В наличната база няма установена пряка връзка с конкретно предизборно обещание на „Възраждане“, но проектът е тематично свързан с контрол върху публичния ресурс и ограничаване на необосновани привилегии в сектора.

3. ЗИД на Закона за Националната служба за охрана има внесен и от ДБ, заведен също на 30 април.

Най-главното: проектът прецизира функциите на НСО. Изрично добавя транспортното осигуряване на администрацията на президента като функция на службата, отменя част от досегашните основания за охрана и въвежда нов режим за охрана при война или военно положение. При конкретна застрашеност охрана може да се предоставя на народни представители и други лица, свързани с националната сигурност, но по решение на комисията, която и сега взима тези решения - шефовете на самата НСО и ДАНС, както и главния секретар на МВР. Основният акцент е по-ясен режим, ограничаване на автоматизма и по-пропорционално използване на ресурса на НСО. Законопроектът частично изпълнява обещанията - той реализира заявена посока, но не и пълно изпълнение на по-широкото обещание за реформа и контрол върху службите.

4. ЗИД на Закона за Националната служба за охрана има зеведен на същата дата и от "Продължаваме промяната".

Проектът на ПП също ограничава автоматичното предоставяне на охрана от НСО, но въвежда по-силен парламентарен елемент: охрана на народни представители и други лица, свързани с националната сигурност, се допуска само при конкретна застрашеност, по предложение на споменатата по-горе тристранка и след решение на Народното събрание на закрито заседание. Основната цел е охраната да не се възприема като привилегия, а като изключителна мярка при реална заплаха, с повече контрол и легитимност. Частично изпълнение на заявеното, но не изчерпва обещаната реформа.

5. ЗИД на Закона за Министерството на вътрешните работи, с вносител Министерския съвет е факт от 5 май.

Проектът е по ЗМВР и е отбелязан като свързан със сектор „Сигурност“, включително с обмен на информация и отчетност по европейски регламенти. Законопроектът има връзка с обещанията на "Прогресивна България" за прозрачност, отчетност, координация и контрол върху МВР и службите, но изпълнението е частично, защото покрива само част от заявения пакет

6. ЗИД на Закона за Министерството на вътрешните работи, внесен от "Демоклатична България" на 6 юни.

Най-главното в него е, че насочен към кадровата и разходната политика в МВР. Проектът на дясната формация предвижда намаляване на обезщетението при пенсиониране за бъдещи служители от 20 на 10 заплати, промяна в начина на изплащане на неизползван отпуск, възможност министърът да прекратява правоотношения на служители с придобито право на пенсия, както и публикуване два пъти годишно на данни за числеността и за служителите с право на пенсия, които продължават работа.

Предвижда и преглед на длъжностите в МВР с възможност част от неполицейските функции да преминат към общата държавна администрация. Законопроектът е частично изпълнение на по-широките обещания на ДБ за реформа на МВР и институционален контрол.

7. В 52-рото НС има внесен и Законопроект за отмяна на Закона за досиетата.

Внасят го трима депутати от "Възраждане" (макар и да не са "обещавали" подобно нещо на избирателите си).

Проектът предлага пълна отмяна на закона за достъп и разкриване на документите и принадлежността към Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА. Мотивите на вносителите са, че законът не е постигнал целите си, част от архивите са унищожени, разкритията създават обществени конфликти и стигматизация, а Комисията по досиетата разходва значителен бюджет. Очакваният ефект според оценката е прекратяване на обществените спорове и спестяване на средства.

(Бел. ред. на Клуб Z - при пълно отсъствие на лустрация, каквато направиха повечето от развитите бивши социалистически страни, Законът за досиетата бе един от малкото инструменти, които хвърляха поне някаква светлина върху мрачното тоталитарно минало и зависимостите, които то генерира и до днес.). Законопроектът не може да бъде отчетен като изпълнение на обещание, но е тематично релевантен към разглеждания сектор.

Граничен и по-широк случай - важните промени на НПК

Наказателно-процесуалният кодекс не е към "Сигрност" в класическия смисъл (МВР/служби/НСО/киберсигурност), но може да го определим като граничен случай, касаещ наказателния процес и правоприлагането.

8. В парламента има внесен ЗИД на Наказателно-процесуалния кодекс с вносител Министерския съвет  с дата 5 май.

Той има отношение към правоприлагането, задържането, правата на обвиняеми/заподозрени и съответствието с директиви на ЕС. Проектът разширява гаранциите за достъп до адвокат, правна помощ, превод, право на мълчание, права при процесуални действия и задържане, включително за непълнолетни. Проектът е тематично свързан с правоприлагането и процесуалните гаранции, но не се установява достатъчно конкретно предизборно обещание, на което да отговаря.

9 и 10. На 31 юли са заведени два други законопроекта за изменение и допълнение на НПК - на "Демократична България" и на "Прогресивна България".

В проекта на опозиционната коалиция пряко са отразени предизборните ѝ обещания:

  • По-ефективно разследване и по-силен съдебен контрол върху прокуратурата.
  • Засилена съдебна защита срещу злоупотреба с прокурорски правомощия.
  • Ограничаване на правомощията на прокуратурата и на прокурорските проверки.

Засега това е единственият законопроект в сектор "Сигурност", за който може да се даде категорична оценка изпълнено като пряко спазване на предизборно обещание.

Какво пише в проекта на управляващите?

Проектът изменя НПК в частта за разпоредителното заседание: премахва ограничението съдът да назначава резервен защитник само по дела за тежки престъпления, допуска резервен защитник и при разумен срок според сложността/значението на делото, и позволява при няколко подсъдими заседанието да се проведе с явилите се, а за неявилите се да бъде отложено. Връзката с обещанията на „Прогресивна България“ е тематична - ускоряване и предвидимост на съдебния процес, намаляване на забавянията и укрепване на правовата среда.

Така сред идеите на Румен-Радевата партия, които може да се каже, че съвпадат с предизборните ѝ обещания, следва да обобщим:

  • Укрепване на върховенството на правото и освобождаване на бизнеса от олигархичния рекет;
  • Бързо, безпристрастно и професионално правораздаване по икономически и инвестиционни спорове;
  • Въвеждане на задължителни срокове за произнасяне по търговски дела, съчетано с дигитализация на съдебния процес.

Законопроектът частично изпълнява предизборните обещания на ПБ.

---

Този материал е създаден с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z.