Парламентът одобри две от големите сделки за модернизация на Българската армия – придобиването на седем минни ловци от Нидерландия и Белгия и промените по договорите за бойните машини „Страйкър“, противотанковите ракети „Javelin“ и боеприпасите за тях.

И двете решения бяха приети на първо и второ четене в рамките на днешното заседание. Единствено депутатите от „Възраждане“ гласуваха против.

Седем минни ловци за до 42 млн. евро

България ще придобие седем кораба тип „минен ловец“ – три нидерландски и четири белгийски. Самите кораби се предоставят безвъзмездно, а страната ни ще плати ремонтно-възстановителните дейности, необходими за достигането на стандартите на НАТО за оперативна готовност.

Максималната стойност на ремонта е до 6 млн. евро за кораб, или общо до 42 млн. евро.

Парламентът ратифицира договора между българското Министерство на отбраната и Нидерландия за три от корабите – „HNLMS Зирикзии“, „HNLMS Вилемстад“ и „HNLMS Схийдам“, които са от клас „Трипарти“.

Одобрен бе и меморандумът между България, Белгия и Нидерландия за прехвърлянето на общо седемте минни ловци. Сделката включва още съоръжение за обучение на екипажи, резервни части и допълнително оборудване. Корабите разполагат с оборудване за откриване, идентифициране и унищожаване на мини и миноподобни обекти и в момента се използват от белгийските и нидерландските ВМС.

България ще поеме и обучение на украински екипажи на минни ловци.

Христо Симеонов от „Прогресивна България“ посочи, че един от основните проблеми на българските Военноморски сили е малкият брой кораби, с които разполагат. Според него придобиването на седемте минни ловци ще позволи изграждането на пълноценна флотилия и ще подпомогне изпълнението на ангажиментите на България в противоминната група в Черно море.

Той подчерта, че страната ни на практика плаща само ремонта, докато самите кораби получава безвъзмездно.

Симеонов обърна внимание и на променената ситуация в Черно море след началото на войната в Украйна и опасността от свободно плаващи мини и безпилотни апарати. По думите му корабите могат да се използват не само за борба с мини, но и за охрана на критична подводна инфраструктура и при операции по търсене и спасяване.

Иво Цанев от ДПС също подкрепи придобиването им с аргумента, че България има нужда от такова въоръжение възможно най-скоро.

От „Възраждане“ възразиха срещу предвиденото обучение на украински екипажи. Ивелин Първанов постави въпроса защо България ще ги обучава, след като Украйна не разполага с такива кораби.

„Страйкър“-ите поскъпват с близо 45 млн. долара

Парламентът одобри и промени в три договора със САЩ – за придобиването на бойните машини „Страйкър“, на управляемите противотанкови ракети „Javelin“ и на боеприпаси за машините.

Стойността на договора за „Страйкър“-ите се увеличава с 44,79 млн. долара. Първоначално предложеното оскъпяване е било по-голямо – 59,2 млн. долара, но след преговори с американската страна увеличението е намалено с около 14,4 млн. долара.

Променя се и договорът за ракетите „Javelin“. Неговата стойност се увеличава с 4,73 млн. долара, като причината е ракетите да бъдат придобити още през 2026 г., вместо през 2030–2031 г., както първоначално е било предвидено, както и закупуването на резервни части.

За сметка на това стойността на договора за боеприпасите за „Страйкър“-ите се намалява с 12,58 млн. долара.

Процесът по придобиването на бойните машини започна през 2023 г. Според министъра на отбраната Димитър Стоянов още през май 2025 г. е станала ясна необходимостта от промяна на стойността на трите договора и на графика за доставка.

Министърът защити сделката с аргумента, че армията се нуждае от нови бронирани машини и именно „Страйкър“ е изборът на военната експертиза.

От „Възраждане“ отново се обявиха против. Ивелин Първанов определи „Страйкър“ като стара американска платформа, а лидерът на партията Костадин Костадинов обяви, че парламентарната група няма да подкрепи промените по договорите.

Така при двете големи военни решения на парламента днес – за минните ловци и за променените договори за „Страйкър“, „Javelin“ и боеприпасите – единствената парламентарна сила, гласувала против, бе прокремълската „Възраждане“.

------

Този материал е написан с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z.