Европейски разузнавателни ръководители предупреждават за възможно засилване на руските действия срещу НАТО през следващите месеци, включително за ограничена военна операция на територията на Алианса. В същото време службите на балтийските държави предупреждават, че прекомерното говорене за непосредствена руска атака може да играе в полза на Москва.

Предупрежденията бяха отправени пред британския в. „Гардиън“ от ръководителите на разузнавателните и службите за сигурност на Чехия, Латвия и Швеция.

Директорът на чешката Служба за сигурност и информация (BIS) Михал Коуделка заявява, че сред възможните сценарии са ограничено нахлуване в територия на НАТО, граничеща с Русия, провокации под чужд флаг и мащабна кампания за влияние. По думите му подобен сценарий може да се развие „в рамките на месеци, а не години“.

Предупреждението идва след изказване на полския премиер Доналд Туск пред парламента, че според разузнавателни оценки Русия може да предприеме атака с дронове или ракети срещу територия на НАТО през следващите месеци. Според Туск целта би била да се провери дали член 5 от Северноатлантическия договор – принципът за колективната отбрана – реално действа или е само един „теоретически“ ангажимент.

Френският президент Еманюел Макрон, заяви, че предупрежденията на Туск са обосновани. В петък той свика лидерите на политическите партии и кандидатите за президентските избори през 2027 г. за извънредна среща в Париж, на която беше обсъдена и нарастващата заплаха от Русия.

Балтийските служби: няма данни за непосредствена атака

Позицията на Латвия е по-предпазлива. Директорът на латвийската Държавна служба за сигурност Нормундс Межвиетс заявява пред „Гардиън“, че службата не отичта признаци за непосредствено руско нападение. По думите му обаче има знаци, че Москва се подготвя за по-решителни действия в Европа. Все още не е ясно дали става дума за конкретни планове за атака или за част от по-широка стратегия за дестабилизация.

„Все още е открит въпросът дали те имат преки и конкретни планове, или това е просто част от общите им опити да разпространяват страх и несигурност в западното общество“, казва Межвиетс.

Това поставя балтийските държави в необичайна ситуация. В продължение на години те предупреждаваха западноевропейските си партньори, че подценяват заплахата от Русия. Сега, когато в Западна Европа тревогите за възможна атака нарастват, балтийските власти призовават за повече сдържаност в публичните послания.

Генералният секретар на естонското външно министерство Йонатан Всевиов също предупреди срещу „паниката в социалните мрежи“ около възможна руска атака.

„Ако има причина да се страхуваме от атака, бъдете сигурни: ще го заявим ясно. Дотогава запазете спокойствие, продължете напред и подкрепяйте Украйна“, написа той в социалната мрежа X.

Межвиетс подчертава, че като цяло е положително, че Западна Европа вече обръща повече внимание на руската заплаха.

„Преди 2022 г. постоянно предупреждавахме западноевропейските си партньори за заплахата от Русия, но през повечето време гласовете ни не бяха чути. През 2022 г. подходът на партньорите ни се промени. Те казаха: оказва се, че балтийските държави и поляците са били прави“, казва той.

Споменът от 2022 г.

Предупрежденията идват на фона на продължаващата война в Украйна. Същевременно в Европа остава споменът за началото на пълномащабното руско нахлуване там през 2022 г. Тогава американски представители многократно предупреждаваха, че Москва се готви за нападение, докато Кремъл последователно отричаше подобни намерения, пише "Гардиън".

Сега войната наближава петата си зима, а усилията на САЩ за започване на мирни преговори не показват видим напредък. Междувременно Русия и Украйна засилват взаимните си атаки с дронове и ракети. През последните месеци Украйна нанесе множество удари по руска петролна инфраструктура, включително рафинерии и други съоръжения.

На този фон ръководителят на шведското военно разузнаване и служба за сигурност Томас Нилсон заявява, че не вижда признаци Москва да обмисля сериозно реални преговори. Според него Русия все още смята, че може да постигне стратегическите си цели и затова преговорният процес е по-скоро „театър“.

„Не съм видял никакви признаци, че в Москва се обмисля сериозно провеждането на реални преговори“, казва Нилсон.

Саботажът в Европа се очаква да се засили

И тримата ръководители на разузнавателни служби са единодушни по един въпрос: руската кампания за саботаж в Европа вероятно ще се засили през следващите месеци.

Томас Нилсон е началник на шведската служба Томас Нилсон определя неотдавнашния инцидент с въоръжен дрон на летището в Лайпциг като „промяна на правилата на играта“. Германските власти свързаха случая с руското разузнаване.

„Да бъде изпратен въоръжен дрон на оживено летище в центъра на Европа... Ако имате атаки, които могат да доведат до човешки жертви или до поразяване на критична инфраструктура с огромни последици за обществото, мисля, че това променя правилата на играта“, казва Нилсон.

Според директора на Държавната служба за сигурност на Латвия Межвиетс руската кампания също променя характера си. Докато преди саботажите и палежите са били насочени по-случайно и са имали за цел да създават паника, сега руските действия се насочват към конкретни обекти, свързани с подкрепата за Украйна. Така Москва може едновременно да нанесе материални щети и да постигне психологически ефект.

„Виждаме, че те се стремят да атакуват железопътна инфраструктура, инфраструктурата, свързана с подкрепата за Украйна. В момента виждаме движение към цели от отбранителната индустрия“, казва той.

Нилсон посочва няколко възможни цели на засилената саботажна активност – да бъде намалена подкрепата за Украйна, да се създадат разногласия в НАТО и да се предизвика тревога сред европейското население.

„Мисля, че Москва би искала НАТО да води безкрайни дискусии за консултации по член 4, но без да стига до действия“, казва той.

Чешкият ръководител на контраразузнаването обръща внимание и на друг ефект от кампанията. 

„Сега всеки пожар или всяка повреда трябва да бъде разследвана от разузнавателните служби като потенциална терористична атака. А това е добър резултат за тях“, казва Коуделка.

Досега Русия избягва пряк сблъсък с НАТО

Москва многократно е заявявала, че доставките на оръжия, разузнавателна информация и военни съветници за Украйна превръщат западните държави в участници във войната и ги правят легитимни цели. Досега обаче Русия избягва действия, които биха могли да предизвикат координиран отговор на НАТО.

Вместо това западните служби отичтат кампания от саботажи в европейски държави, които са сред най-активните поддръжници на Украйна, както и отделни инциденти, които приличат повече на опити да бъдат тествани границите на допустимото.

Сред тях е навлизането на повече от дузина руски дронове във въздушното пространство на Полша преди година. Дронове, които не са носели боеприпаси.

Директорът на чешката служба Михал Коуделка описва настоящата руска тактика с думите „ескалирай, за да деескалираш“. Според него Кремъл се стреми да натиска слабите места в западните общества, за да намали подкрепата им за Украйна.

„Те вярват, че ако ескалират достатъчно, европейските държави ще решат да не подкрепят Украйна“, казва той.

В същото време Кремъл отхвърля твърденията за подготовка на руска атака срещу НАТО.

След изненадващото посещение на директора на ЦРУ Джон Ратклиф в Москва през август говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че слуховете за руска атака „нямат нищо общо с реалността“ и с намеренията на Руската федерация.

Самият Ратклиф не е коментирал публично дали посещението му е било свързано с предупреждение към Москва за последствията от евентуална атака срещу държава от НАТО.

На този фон европейските служби се разминават в оценката си колко непосредствен е рискът от пряк сблъсък.