"Извинете, трамваят ходи ли до центъра, защото казаха, че имало промяна в маршрута?"

Въпросът ми задава много възрастен мъж с цветя в ръка, който се е качил заедно с мен в трамвая по посока центъра на Берлин. Обяснявам промените в маршрута, а той кимва за благодарност и добавя:

"Реших, че и него вече са го национализирали. Като едно време - всичко!"

Хората около нас не се разсмиват на шегата, а кимат с глава в съгласие. За възрастните жители на германската столица победата на партията на бившите комунисти е сериозен емоционален удар. Младите изобщо не с ачули разговора - всички са със слушалки в ушите и гледат клипчета в тик-ток. Именно там успя да ги спечели на своя страна "Левицата".

37 години след падането на Стената партията, наследница на социалистите на ГДР спечели изборите в Берлин. Трябва да се признае обаче, че "Левицата" в Берлин отдавна няма нищо общо с партията на Хонекер – тя бе буквално превзета от млади и доста радикални членове и поставиха в момента в трудна ситуация федералното й ръководство и останалите  крила в другите германски провинции. Причината – "Левицата" е замесена в многобройни скандали с антисемитизъм, радикално противопоставяне на полицията и всякакви институции, и най-вече – обещанието за национализация на жилища, за да реши жилищния проблем в германската столица. Към всичко това се прибавят и разкритията от последните дни за близки връзки на депутати от левите с шефовете на най-прочутия престъпен арабски клан Ремо, както и благодарността, която отправиха хора от забранена пропалестинска терористична организация, според които успехът на "Левицата" е и заради тяхната директна помощ.

Може да се каже, че политическият пейзаж в германската столица претърпя тектонично изместване и трусовете продължават.

Анализът на изборните резултати показва, че ключово за успеха на всяка партия в Берлин е било доколко е съумяла да убеди своята клиентела по своята топ тема. За гласуващите за ХДС този път най-важният въпрос е бил икономиката, за Социалдемократическата партия - социалната сигурност, за Зелените - градоустройството и транспортът, а за „Алтернатива за Германия“ - имиграцията.„Левицата“ обаче заложи всичко на най-болезнената тема за берлинчани - жилищната криза.

Профил на избирателя: Младите градски хора пренаписаха правилата

Един от най-важните фактори за категоричната победа на „Левицата“ е демографският. Средната възраст на населението в Берлин е изключително ниска спрямо останалите федерални провинции. За първи път право на вот имаха и 16- и 17-годишните младежи.Тъкмо на младите гласоподаватели партията дължи факта, че успя да удвои изборния си резултат. В сравнение с 2023 г. формацията бележи ръст във всички възрастови групи, но той е най-отчетлив при хората под 35 години. С това „Левицата“ категорично се превърна в „младата градска партия“. Контрастът си проличава при сравнението с провелите се паралелно провинциални избори в Мекленбург-Предна Померания: там партията също бележи ръст сред младите, но поради силно селската структура на региона и малкия брой млади хора, в Мекленбург тя се нарежда сред губещите.

При ХДС тенденцията е огледална - партията е сравнително силна при най-възрастните, докато при младите играе само второстепенна роля. Колкото по-млад е един берлинчанин, толкова повече иска кмет от „Левицата“; колкото е по-възрастен, толкова повече предпочита кандидат от ХДС.

Освен сред младите „Левицата“ е спечелила сериозен електорат и сред мюсюлманите, най-вече сред арабското население на града заради разиграването на картата „Газа“.

Сривът за ХДС

Християндемократите не успяха да преодолеят националния тренд. Почти 30% от тези, които не са гласували за ХДС, заявяват в проучванията, че биха си представили да подкрепят партията, ако Фридрих Мерц не беше федерален канцлер.

Допълнителен удар нанесе оттеглянето на популярния бивш кмет Кай Вегнер през юли (след спорното му управление на кризата с големия срив в електроснабдяването през януари), което остави новия водещ кандидат Щефан Еверс практически непознат за по-широката публика.

Историческо дъно за ГСДП

Социалдемократите отбелязаха най-лошия си резултат в историята на столицата. Партията е раздирана от вътрешни противоречия, а водещият ѝ кандидат Щефен Крах е изправен пред разследване от прокуратурата в Хановер за предишната си дейност. Мнозинството берлинчани смятат, че ГСДП е управлявала твърде дълго и е време да премине в опозиция.

Зелените и АзГ

Зелените запазват позицията си на фаворит в транспортната политика (залагаща на велосипедите пред автомобила), но загубиха монопола си върху младежкия вот. АзГ отбелязва ръст, мобилизирайки протестен вот по темата „миграция“, макар че над една трета от собствените ѝ избиратели признават, че нямат вяра партията да спази обещанията си, ако влезе в управлението.

Особено впечатление прави, че водещите кандидати на всички партии са изиграли минимална роля за изборните решения (едва 15% от гласувалите за „Левицата“ посочват водещата кандидатка Елиф Ералп като причина за вота си). В Берлин времената на харизматични фигури като Клаус Воверайт или Франциска Гифай изглеждат окончателно отминали.

Юридическият възел: Може ли Берлин да отчужди 240 000 жилища?

Въпреки че „Левицата“ печели доверие и по „мета-въпроса“ кой може да реши най-добре проблемите на града (20% спрямо 15% за ХДС), нейната радикална жилищна програма изправя Германия пред конституционен казус без прецедент. Въпреки съществуващите регулации, наемите в Берлин са скочили средно със 70 процента от 2016 г. насам, без заплатите да следват този темп. В отговор инициативата „Deutsche Wohnen und Co. enteignen“ („Да отчуждим Deutsche Wohnen и компания“) настоява около 240 000 жилища да бъдат изтеглени от свободния пазар. През 2021 г. близо 60% от гласувалите на местен референдум подкрепиха тази идея

Член 15 срещу Член 14 от Конституцията

Юридическото заплитане идва от факта, че предложението не е стандартно „отчуждаване“ за държавна нужда (като строителство на магистрала по Член 14 от Основния закон), а социализация по Член 15. Член 15 от Основния закон mозволява „земята и почвата“, поземлените имоти и средствата за производство да бъдат прехвърлени в „обща собственост“ срещу обезщетение. Член 15 е заложен в конституцията през 1948-1949 г. като компромис между буржоазните партии и социалдемократите, с цел да се даде инструмент срещу прекомерната частна икономическа власт. Този член никога в историята на Федералната република не е бил прилаган, което прави материята абсолютно неразработена.

Експертната комисия, назначена от Сената на Берлин, стигна до извода, че социализацията е конституционно допустима и че липсва по-малко драстична алтернатива за осигуряване на достъпни жилища. Опонентите, сред които изтъкнати юристи като проф. Улрих Батис, контрират, че мярката е непропорционална, нарушава правото на ЕС и че Берлин няма съответната законодателна компетентност. Ако Берлин трябва да обезщети гигантите в недвижимите имоти по пазарни цени, сметката би набъбнала до 36 милиарда евро. Проектозаконът на „Deutsche Wohnen und Co. enteignen“ обаче предлага изплащане на едва 40 до 60% от пазарната стойност, разсрочено за период от 100 години чрез самите приходи от наеми, без поемане на нов държавен дълг. Икономисти предупреждават, че подобен ход би изгонил инвеститорите от Берлин и поради дългите съдебни битки, в които ще влезе града, ням ада бъде построено нито едно ново жилище в следващите години. Така вместо да падне, цената на намеите ще се покачи непрогнозируемо високо.

Същевременно федералният канцлер Фридрих Мерц прави опити да прокара федерален закон, който изрично да забрани на провинциите да социализират жилищни фондове, с аргумента, че това унищожава строителния сектор. Подобна федерална намеса обаче неизбежно ще бъде обжалвана. Финалната дума по казуса дали Берлин ще прецезира жилищния капитализъм в Германия ще има единствено Федералният конституционен съд в Карлсруе.