Литва има планове за евакуация на населението при различни сценарии на руска атака, но няма да се предаде, ако бъде нападната, заяви литовският премиер Миндаугас Синкявичюс пред Би Би Си.

„Ще отвърнем на удара... ще се включим“, каза Синкявичюс в предаването „Newsnight“ на британската BBC.

По думите му литовските власти разработват планове за „различни сценарии“, част от които не се обсъждат публично. Като пример премиерът посочи евентуална необходимост от организирано извеждане на възрастни хора от градовете. Целта би била това да стане плавно и без да се допусне блокиране на пътищата и задръствания.

„Изправени сме пред конкретни заплахи. Не всеки ден, но ги преживяваме и това е истинска реалност за нас“, каза Синкявичюс.

Той добави, че литовците се чувстват „постоянно застрашени“ от Русия, включително заради навлизането на дронове във въздушното пространство на страната.

Литва е член на НАТО и има сухопътна граница с руската Калининградска област. Страната граничи и с Беларус, близък съюзник на Москва. Миналата седмица изтребители на НАТО свалиха дрон, навлязъл във въздушното й пространство. Произходът му все още не е потвърден, но литовският министър на отбраната Робертас Каунас заяви пред Би Би Си, че дронът е дошъл от посока на Беларус.

В понеделник вечерта полетите на основното летище в столицата Вилнюс също бяха временно прекъснати. Операторът на летището определи случая като „хибридна атака, извършена от Беларус“, след като във въздуха са били забелязани обекти, наподобяващи балони. Съветникът на президента Гитанас Науседа – Дейвидас Матулионис, заяви, че все още не е ясно дали обектите действително са били балони.

През последната година Литва съобщава за множество подобни инциденти, които определя като „хибридни атаки“ и свързва с Беларус.

Жителите на Вилнюс бяха принудени да се укрият и през май, след като бе задействана тревога за дрон. Тогава за кратко бяха прекъснати полетите и движението на влаковете.

Подобни инциденти са регистрирани и в останалите две балтийски държави – Латвия и Естония. НАТО неколкократно е вдигало свои изтребители заради украински дронове, които са навлизали в тяхното въздушно пространство. Украйна е заявявала, че отклоняването на тези дронове може да е свързано с руско радиоелектронно заглушаване.

Германия изпраща 5000 войници

На фона на нарастващите опасения за сигурността в региона Алиансът съобщи, че към декември миналата година в страната е имало над 5000 военнослужещи, макар че в момента не посочва точния им брой.

Германия е поела ангажимент да разположи постоянно в Литва боеспособна бригада от около 5000 военнослужещи. Според НАТО тя трябва да достигне пълна оперативна готовност до края на 2027 г. Основната част от германските войски ще бъде разположена край Руднинкай, близо до Сувалския коридор – стратегическата зона между Литва и Полша, която свързва Беларус с руската Калининградска област.

Синкявичюс заяви още, че Великобритания трябва да промени начина, по който гледа на отбраната. Той отбеляза, че Литва се намира „по-близо до границата и по-близо до заплахата“.

Литовският президент Гитанас Науседа съобщи във вторник, че нова ротация на американски военнослужещи вече пътува към страната. Това се случва на фона на прегледа от страна на САЩ на военното им присъствие в Европа.

Литва, Латвия и Естония се присъединиха към НАТО през 2004 г. и са защитени от член 5 на Северноатлантическия договор, според който въоръжено нападение срещу един съюзник се счита за нападение срещу всички.

Военните инциденти с дронове зачестиха в Европа след началото на пълномащабната руска инвазия в Украйна през 2022 г. Москва не е коментирала последния инцидент с дрон над Литва.