Не само България смята руски олигарси за свой национален интерес

Оказа се, че не само България може да спаси от санкции руски олигарси.

Това стана ясно тази седмица, когато от санкционния списък на ЕС бяха извадени милиардерите Алишер Усманов и Михаил Фридман. „Помилването“ им стана възможно след намесата на Словакия, Люксембург и особено на Франция, които дори не си направи труда да покаже някакво европейско поведение.

Единствено България обаче защити руския патриарх.

Радев обяви патриарх Кирил и двама руски магнати за "български национален интерес"

Национални интереси

И в двата случая като мотив бяха посочени национални интереси.

През юли по настояване на България в 21-вия санкционен пакет на ЕС не бяха включени руският патриарх Кирил и олигарсите Вагит Алекперов и Искандер Махмудов. И тримата бяха обявени от премиера Румен Радев за „български национален интерес“.

По думите му мотивът да браним патриарх Кирил е, че религията няма място в тази война. Нищо, че главата на Руската православна църква (РПЦ) открито подкрепя агресията срещу Украйна.

Вагит Алекперов пък е сред собствениците на „Лукойл Нефтохим Бургас“.

„Това е човекът, който вложи много ресурси и усилия да имаме една от най-модерните рафинерии в Европа. Имайки предвид, че „Лукойл“ предяви арбитраж за 3 милиона евро към България, няма да допуснем точно на Вагит Алекперов да бъдат наложени санкции“, категоричен бе Радев.

Искандер Махмудов бе защитен от България в качеството му на собственик на компанията, произвеждаща части за мотрисите на метрото в София.

Два месеца по-късно Алишер Усманов и Михаил Фридман бяха извадени от санкционния списък на ЕС и вече спокойно ще могат да въртят бизнеса си и да си харчат парите на негова територия.

При това Франция бе категорична, че заличаването на името на Усманов от черната листа е въпрос на национална сигурност.

След "труден компромис": ЕС удължава с три години санкциите срещу Русия, от списъка отпадат двама олигарси

Осъден в Баку французин като дипломатически лост

Часове след взетото от страните членки (Съвета) на ЕС решение за двамата олигарси от затвора в Азербайджан бе освободен френският гражданин Мартен Райън. Според дипломатически източници сделката е задкулисна и е постигната след натиск от страна на Франция.

Райън излежаваше 10-годишна присъда по обвинения в събиране на военни тайни и вербуване на агенти за френското разузнаване. И той, и официален Париж отхвърляха обвиненията.  Мотивите на Франция за националната сигурност, свързани с Усманов, обаче карат някои хора да имат „едно наум“.

Според европейски дипломати Азербайджан е използвал задържането на Райън като средство за натиск върху Франция, за да я накара да лобира за изваждането на Усманов от санкционния списък на ЕС. Отношенията между Париж и Баку отдавна са силно обтегнати заради подкрепата на Франция за Армения, която Азербайджан разглежда като свой исторически противник.

Не е за пренебрегване и дружбата между Алишер Усманов и азербайджанския президент Илхам Алиев. И двамата са завършили Московския държавен институт за международни отношения (МГИМО). Баку открито се противопоставяше на европейските санкции срещу Усманов.

Защо Баку пусна само един французин срещу помилване на руски олигарси от ЕС?

Всичко започна от Словакия

В действителност Словакия първа поиска отпадането на санкциите срещу Алишер Усманов. И не само срещу него, но и срещу Михаил Фридман.

Според дипломати позицията на правителството на Роберт Фицо е част от по-широкия му курс срещу редица санкции на ЕС срещу Русия. След завръщането му на власт в края на 2023 г. Братислава последователно се противопоставя на широките икономически и индивидуални санкции срещу Москва, като твърди, че те вредят повече на европейските икономики, отколкото на Русия. В този контекст изваждането на високопоставени руски фигури от санкционните списъци спредставя като част от стремежа на словашкото правителство да смекчи режима на санкции.

Подобно на България, Словакия също се позовава на „национални интереси“. Алишер Усманов има значителни интереси в металургията и минното дело в страната. Същевременно правителството на Фицо твърди, че иска да ограничи потенциалните последици за енергийния и производствения сектор от замразени активи и санкционирани вериги на доставки.

Братислава използва и процедурата за подновяване на индивидуалните санкции като политически лост. Заплахата целият пакет да бъде блокиран и действието на санкциите да изтече на 22 септември в полунощ позволи на Словакия да настоява за отпадането на мерките не само срещу Усманов, но и срещу Михаил Фридман.

Как в казуса се появи Михаил Фридман

Странното е, че Словакия не е посочила – поне публично, мотиви, с които иска изваждането от санкционния списък на Михаил Фридман. Но постоянно заявяваше, че иска „амнистия“ и за двамата олигарси.

По-късно в защитата на Усманов се включи и Франция, която в крайна сметка изигра решителна роля за „помилването“ му.

Главният защитник на Фридман бе Люксембург. Позицията на Великото херцогство беше, че ако санкциите срещу Усманов бъдат отменени, същото трябва да се случи и с тези срещу Фридман.

Така се пресякоха интересите на трите държави. Словакия иска промяна в санкционния режим. Франция търси освобождаването на своя гражданин. А Люксембург поставя въпроса за Фридман.

Главният мотив на Великото херцогство бе финансов. Михаил Фридман е завел иск за 15 милиарда евро срещу страната джудже, като твърди, че замразяването на неговите активи в рамките на санкциите на ЕС нарушава двустранен инвестиционен договор. Люксембургският премиер Люк Фриден заяви, че искането за отпадането на санкциите е направено „в по-широк интерес на Люксембург и за да се предотвратят вреди за страната“.

По този начин се стигна до „пакетната“ сделка. В резултат Мартен Райън се прибра у дома, а Алишер Усманов и Михаил Фридман се завръщат триумфално в ЕС.