Гърция се оплаква от нарушения на въздушното ѝ пространство от Турция от спорни, според нея, турски морски национални паркове и от прехвърлянето на турски войски към крайбрежието.

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган пък призовава Гърция да прекрати „милитаризацията“ на своите острови. А външният му министър Хакан Фидан говори за заплаха за сигурността на Турция.

Гърция се въоръжава

„Наблюдаваме нарастваща ескалация и заплашителна реторика както от страна на Турция, така и от страна на Гърция. Всичко това, разбира се, заедно с несигурната регионална и международна среда, допринася за това напрежението да достигне до още по-крайна точка“, казва Мери Боси, професор по международна сигурност в Университета на Пирея.

Гръцкото правителство вече разчита на възпирането. Принципът е: който иска мир, по-добре да се подготвя за война.

В края на август Гърция сключи с Израел оръжеен договор за милиарди евро. Името му е „Щитът на Ахил“. Гърция ще получи цялостна система за противовъздушна отбрана, като едновременно с това инвестира и в собствената си отбранителна индустрия.

Според гръцкия анализатор и журналист Джон Псаропулос става дума единствено за самоотбрана:

„От гръцка гледна точка дестабилизацията в региона около Украйна, а сега и в района на Персийския залив и Червено море, е лоша новина за ограничаването на този конфликт с Турция.“

По думите му тези конфликти са създали „атмосфера на беззаконие“, „в която войната беше нормализирана“.

Журналистът Псаропулос се оплаква, че конфликтът с Турция получава малко внимание в Европа и Германия. Но колкото по-дълго се оставят нерешени подобни конфликти, толкова по-голяма е вероятността в дългосрочен план да възникнат сериозни проблеми.

„Гърция разглежда Турция като потенциална Русия. Възприемането на заплахата, което Европа има днес по отношение на Русия, Гърция отдавна има по отношение на Турция“, казва той.

Това възприятие има дълга история, която води началото си още от времето на Османската империя. През последните десетилетия, особено след турското нахлуване в Кипър през 1974 г., Гърция и Турция многократно са влизали в конфликти заради различни въпроси в Егейско море.

„Не са единни дори по въпроса какво всъщност е спорно, нито са единни как трябва да бъдат решени тези спорни въпроси“, казва той. Според него конфликтът е в задънена улица, коментира Роналд Майнардус  от атинския мозъчен тръст ELIAMEP.

Турция иска да промени статуквото

За гръцкото правителство например въпросът дали има право да разшири териториалните си води около островите в Егейско море до 12 морски мили е решен. Това е разрешено от Конвенцията на ООН по морско право.

Турският парламент обаче още през 1995 г. е решил, че ако Гърция действително направи това, то ще се разглежда като повод за война.

Опасенията на Турция са, че заради многобройните гръцки острови международните води в Егейско море могат значително да се свият, а турският корабоплавателен трафик да бъде сериозно ограничен.

Но спорните въпроси са много повече. Турция например говори за определени „сиви зони“, в които суверенитетът над някои острови и необитаеми скали не бил изяснен. От гръцка гледна точка обаче техният статут е напълно уреден.

Наблюдателят Майнардус вижда в това съзнателна стратегия на Турция за разширяване на броя на спорните въпроси:

„Колкото по-малък е кошът със спорове, толкова по-малък е шансът да измъкнеш нещо от него. Но колкото повече неща хвърлиш вътре, толкова по-голям е шансът да можеш да вземеш нещо“, описва той турската стратегия.

„Статуквото всъщност е в интерес на Гърция. А Турция иска да ревизира това статукво. И Турция е ревизионистка сила“, казва Майнардус.

Гръцки наблюдатели например посочват турската доктрина „Синя родина“, която предстои да бъде обсъдена в парламента. Тя предвижда значително разширяване на турските зони на влияние в Средиземно море. Критиците говорят за неоосмански експанзионистични планове.

Турският политолог Хюсеин Баджъ от Анкара обаче се опитва да успокои ситуацията:

„Между Турция и Гърция не може да се стигне до военен конфликт, защото и двете страни са членове на НАТО и не могат да направят това. Това е семеен конфликт и той трябва да бъде решен в рамките на НАТО, но също така и в рамките на Европейския съюз.“

Вътрешнополитически мотиви?

Фактът, че Турция сега е изпратила над 2000 войници в крайбрежния район южно от Измир, е знак, че страната е готова да воюва. Но президентът Ердоган така или иначе не се интересува от война, смята Баджъ.

Експертите са единодушни по едно: голяма част от действията са мотивирани от вътрешната политика.

През пролетта в Гърция предстоят избори, а премиерът Кириакос Мицотакис не иска да изглежда слаб. Сигурно е едно: времето на „спокойните води“ – както беше наречен периодът след посещението на Ердоган в Атина през 2023 г. – приключи.