Общи избори има днес в Босна и Херцеговина. А за първи път от близо три десетилетия името на бившия президент на Република Сръбска Милорад Додик няма да бъде в бюлетината. Той беше отстранен от публична длъжност за шест години с решение на съда. Въпреки това влиянието му остава.

За първи път гражданите гласуват с технологии са цифрова идентификация и сканиране на бюлетините. Десетки избиратели се явиха в секциите си още в началото на изборния ден и на пръв поглед нямат проблем с новите технологии и успяват да преминат през всички стъпки на идентификация и гласуване сравнително бързо.

Oбщо 3,4 милиона босненски избиратели ще имат възможност да определят бъдещето на страната си пред избирателните урни. От около 1,6 милиона босненци, живеещи в чужбина, за гласуване са се регистрирали около 48 хиляди.  Вотът е за трима членове в босненското Президентство, които представляват трите държавотворни народа - сърби, хървати и бошняци. Босна също така избира тази неделя и общо 518 депутати в държавния парламент и в парламентите на двете съставни части – Република Сръбска и Федерация Босна и Херцеговина (мюсюлманско-хърватската федерация), както и за представители в кантоналните парламенти. 

В цялата страна са открити общо 5569 избирателни секции, от които 5121 са редовни, а 385 са мобилни. Сред обявените избирателни секции са както училища, така и пунктове на "Червен кръст", медицински заведения, сгради на пожарната служба и частни домове. Босненците в чужбина ще имат възможност да гласуват в общо 20 дипломатически представителства в 13 държави. 

Като наблюдатели са акредитирани общо около 30 хиляди чуждестранни и босненски наблюдатели.

Избирателните секции отвориха врати в 7 ч. местно време (8 ч. българско) и ще останат отворени до 19 ч. Гражданите се регистрират с машина, която сканира данните от личните им карти и пръстовия им отпечатък. След това те се подписват на принтиран от машината билет, съдържащ личните им данни и снимка. Те гласуват на четири хартиени бюлетини, като отбелязват избора си с маркер. Последната стъпка е сканирането на бюлетините с машина. Целта на целия процес е по-голяма сигурност и избягване на повторно гласуване от един и същи човек или вписване като гласували на избиратели, които са починали.

Според представители на секционни избирателни комисии в Сараево процесът по идентификация и гласуване на избирателите засега отнема между 5 и 10 минути в зависимост и от това колко време прекарват те в ръчното попълване на бюлетините. Те посочиха пред БТА, че засега машините работят безупречно и единствените забавяния идват при неволно пропускане на някоя стъпка от страна на избирателите.

Заради численото превъзходство на бошняците не е изненада, че на национално ниво според последни данни на платформата за проследяване на нагласите Poliwave води националистическата Партия за демократично действие (SDA) с 21, 4%. Следва я обаче Социалдемократическата партия (SDP), която опитва да насърчи в по-голяма степен мултиетническа политика с малко под 17%. Ако резултатът е близък до този, това би било промяна спрямо 2022 г. - с 4 на сто по-добър резултат за SDA, но удвояване на този на SDP.

В Република Сръбска Додик, който спря да бъде президент и формално да управлява след съдебно решение миналата година, на практика продължава да дърпа конците там и е водеща фигура на изборите като лидер на управляващия Съюз на независимите социалдемократи. Додик продължава да настоява за по-голяма автономия и отделяне на Република Сръбска от Босна.

"Милорад Додик все още командва. Той е навсякъде. Говорим за него и ние, присъства във всички медии – не само в Република Сръбска, а в цяла Босна и Херцеговина. Очевидно мерките, които трябваше да го отстранят от политическия живот, не работят и той се възползва от това",  казва Драган Бурсач, анализатор, цитиран от Евронюз.

Преди дни Додик се завърна и от Москва, където се срещна с Владимир Путин. 

"Не искаме чуждото влияние да бъде решаващо. Искаме по-справедливо отношение към сърбите и сръбския народ в Босна и Херцеговина. Искаме стабилност за целия регион. Искрено ви желая успех", обяви на срещата руският президент.

Москва била наясно, че сърбите "не търсят никакво изключение от правилата", а настояват за прилагане на Дейтънското споразумение.

Додик от своя страна заяви, че е поздравил Путин за победата му на последните парламентарни избори в Русия. 

"Всичко сочи, че и ние ще успеем. Организирали са ни специални технологии, които са спекулативни, но ние смятаме, че ще успеем", зарече се той.

За много от избирателите в балканската държава със сложно устроена политическа система и крехки баланси основните проблеми остават икономиката, ниските доходи и политиците, които управляват страната от десетилетия.

„Тридесет години крадат и разграбват. Национализмът се засилва, а не трябва да бъде така. Трябва да живеем всички заедно. Имаме нужда от промяна. Това искам и това очаквам – образовани хора да поемат управлението", казва Джевад Пала, жител на Мостар, който изразява царящо общо разочарование.

След междуетническата война в Босна 1992-95 година съгласно Дейтънското мирно споразумение Босна и Херцеговина беше разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и Федерация Босна и Херцеговина, където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация. В Дейтънското споразумение се урежда и ролята на върховния представител на международната общност, който има широки правомощия, включително да налага закони и да уволнява официални длъжностни лица.