Изглежда Алексис Ципрас е в състояние да суспендира законите на политическата дейност. Гръцкият премиер е готов да положи подписа си под споразумение с европейските кредитори, което след пет години на жестоки икономии отново налага на гърците ограничения. 

В замяна на 86-те милиарда евро от Брюксел за спасяването на страната отново много хора ще загубят работата си, а и мнозина ще потънат в мизерия. При това Ципрас и неговият ляв съюз СИРИЗА дойдоха през януари т. г. на власт с обещанието да сложат край на затягането на коланите. И какво прави Ципрас сега? Жестока политика на икономии!

Учудващото: Най-вероятно не му вреди да причинява болка на хората, да ги разочарова. Не взима и присърце политическата култура вътре в неговия ляв съюз. Отцепници или бунтари в СИРИЗА сега се смятат онези, които се борят за спазване на предизборните обещания. Това не трябва да го тревожи. 41-годишният Ципрас отдавна е извън тази политическа общност на умерени леви, комунисти, маоисти и троцкисти. Според социологически проучвания 36-е процента, спечелени на изборите през януари, могат да бъдат надминати, ако сега биха се провели избори. Неговата лична подкрепа е почти 60 на сто. Това е забележително за човек, който се отмята от думите си.

Точно това обяснява днешното поведение на Ципрас. При това в неговия случай изобщо не е вярно какво вечер в таверните може да се чуе от гърци за гърци – че били излъгани от политиците. Далеч по-вярното е, че  разочарованието от управляващите през последните години и десетилетия е заседнало толкова дълбоко, че сега изобщо не иде реч за отмятане от думи.

Клиентелизмът, който властваше в Гърция и все още не е преодолян, можа да се превърне в държавна идеология, тъй като народните партии в една и съща степен години наред го поддържаха. Корупцията и безстопанствеността са типични за големите политически кланове, които си поделиха страната и десетилетия наред вършеха гефтите си.

Политическият банкрут дойде с икономическия и финансов срив на Гърция. Политическата система не само се разклати, тя беше обезкостена. От гледна точка на изборните им резултати двете големи партии ПАСОК (център-ляво) и Нова демокрация (център-дясно) едва ли биха могли да се окачествят като народни партии. През януари т. г. Нова демокрация събра почти 28 на сто от бюлетините. Тя е разкъсвана от вътрешната борба за лидерство и по тази причина сгромолясването й още не е приключило. ПАСОК, основана и белязана от Андреас Папандреу, през повечето време от съществуването си беше управляваща партия. Сега не може да събере и 5 на сто подкрепа.

Ципрас забеляза зейналата пукнатина и тръгнал от покрайнините, сега завзема центъра в страната. Първата му стъпка беше да изхвърли от правителството противниците на новата му политика. След това, през последните две седмици, той работи здраво, за да се стигне до споразумение с кредиторите. Това води до нови трудности, но и до повече справедливост. Богатите корабни магнати ще трябва да плащат данъци. Данъчните измами трябва да се свият. И - премиерът запазва Гърция в еврото. В противен случай тази малка, но горда страна би загинала.

Който в Гърция копнее по драхмата, а при СИРИЗА има такива, то той мисли единствено за миналото. При цялото разочарование от провалената спасителна политика от последните години, за която много гърци платиха висока цена, внушително мнозинство иска оставането в еврото.

Ципрас дойде на власт като популист. Като реалист той се опитва трайно да я удържи.

Сега битката е вътре в СИРИЗА. В пълна сила се вихри спор по избора на посоката. Шансовете Ципрас да я спечели са добри. СИРИЗА не е завършена формация. Ако се взрем по-добре, в момента СИРИЗА дори не е съюз, тъй като интересите твърде много се разминават. СИРИЗА обаче може да добие образ. Перспективата да управлява страната с години, а дори и десетилетия, у мнозина притъпява болката от процеса на промените.

Както изглежда, в късното лято или наесен ще се стигне до нови избори, тъй като Ципрас със СИРИЗА при сегашното състояние на нещата не може да води едно стабилно правителство. Нов вот би могъл дори да е от негова полза, тъй като той най-сетне ще се освободи от критиците си. Те биха били принудени да се отцепят от СИРИЗА, всичко останало не би било благонадеждно. Ципрас може да докаже надеждността си, ако след това остане верен на новата си политика.

Майк Шчимански е завършил публицистика и политически науки в Берлин. От март т. г. той е кореспондент на «Зюддойче цайтунг» за Гърция, Кипър и Турция.