Активността на руснаците по отношение на бившите сателити от времето на СССР принуждава Северноатлантическия алианс и САЩ да укрепват отбранителния си потенциал, за да действат отново от позицията на сплашването.

Днес американските танкове се завръщат в Източна Европа. От февруари 2017 г. американска танкова бригада ще бъде разположена на ротационен принцип в 6 страни от Източна Европа - Полша, Румъния, България, Литва, Естония и Латвия. Това е мощен сигнал на Пентагона, насочен към предотвратяване на руска агресия. "Презареждането", предложено от Барак Обама на Владиир Путин, е позабравено.

Ситуацията в Източна Европа доста се промени. След анексирането на Крим през 2014 г. и агресията срещу Източна Украйна САЩ решиха да увеличат четирикратно разходите си, за да укрепят своето военно присъствие в Европа. На Запад предизвикват тревога амбициозните планове на Москва в Източна Европа. Владимир Путин би искал да върне в сферата на своето влияние бившите съветски републики. Във връзка с това председателят на Комитета на началник-щабовете (ген. Джоузеф Дънфорд - б.р.) наскоро заяви, че Русия може да стане заплаха номер 1 за американските интереси. Някои стратези говорят за възможен военен удар на Русия срещу балтийските страни с цел изпробване сплотеността на НАТО.

От пролетта на 2014 г. Северноатлантическият алианс вече предприе стъпки, за да успокои страните членки на НАТО в Източна Европа. Това са откриването на логистични центрове, разполагане на изтребители в страните от Балтика и увеличаване на броя на корабите в Балтийско и Черно море. И с разгръщането на нова американска бригада САЩ ще осъществят реално разгръщане - преминаване от успокояване към сплашване. Според ген. Филип Брийдлав - главнокомандващия Обединените въоръжени сили в Европа, съществуването на "възраждащата се и агресивна" Русия изисква нова стратегия за европейския контингент.

"Ние сме готови да воюваме и побеждаваме", заяви той.

Ген. Филип Брийдлав иска нова стратегия на НАТО срещу Русия в Европа.

Мнозина в Европа смятат, че Русия е нарушила договора, сключен с алианса през 1997 г., като анексира част от Украйна.

Междувременно отношенията между САЩ и Русия продължават да се влошават. Руският премиер Дмитрий Медведев говори за нова студена война, секретарят на Съвета за сигурност Сергей Иванов заявява, че няма да има връщане към предишните отношения, дори украинската криза да свърши. Характерът на промените е необратим.

Страните от Източна Европа смятат, че американският проект няма за позволи тя да бъде защитена в случай на руска агресия. Според полския президент (Анджей Дуда - б.р.) необходимо е потенциалът да бъде удвоен, за да бъде сплашена Русия, да бъдат разположени постоянно инфраструктури в граничните страни. Разгръщането на зенитни ракети С-400 в Калининградска област, в Крим и в Латакия предизвиква тревога у съседите на Русия и в западния лагер. Както и руският проект за създаване на нова база на ВВС на територията на Беларус, на границата с Полша и Литва - разполагането на руски въоръжения може да попречи на страните от НАТО да се доближат до този район. Освен това, ако Москва реши да завладее Сувалки - анклав между Калининград и Беларус, балтийските страни ще бъдат отрязани от Северноатлантическия блок.

Аналитици на Запад имат сходни мнения, че отношението към руснаците коренно се е променило. Директорката на парижкия Фонд за стратегически изследвания Камий Гран отбелязва:

"Владимир Путин подтикна НАТО, провокира реакцията й. Физическото присъствие на войски на алианса вече не е табу. Наблюдава се завой по отношение на Русия. Първо се стараеха да не я оскърбят и да не я унизят. Днес се появи желание да бъде подтиснат, сплашен Владимир Путин, за да не извърши нова агресия."

В същото време никой в Европа няма намерение да следва примера на САЩ с увеличаване на присъствието в Източна Европа, дори двете главни държави на континента - Великобритания и Франция. Не достига консенсус, липсват финансови средства, Европа засега остава отсъстващ играч.

"Американците си дават сметка, че доктрината на Барак Обама, насочена към отслабването на руснаците се провали", казва Торнике Гордадзе - съветник в Института за висши изследвания на националната отбрана. "В продължение на 50 години обаче в отношенията между руснаците и американците действаше стратегията на сдържане и няма причини тя да престане да функционира днес."

----

Авторката е редактор по въпросите на отбраната във френския вестник "Фигаро", откъдето препечатваме статията.