Гърция вече не е във водещите новини. Преди година телевизионните камери бяха насочени към протестиращите, залели улиците на Атина, тъй като имаше опасения, че кризата, която ставаше все по-остра през първата половина на 2015 г., може да доведе до съсипването на общата валута.

Тази заплаха бе премахната от сделка, която бе унизително отстъпление за правителството на СИРИЗА. Гърция получи спасителен пакет, но с много тежки условия към него.

Имаше три очевидни проблема с тази сделка от 2015 г., които осигуриха на Гърция третия пакет за пет години.

• Първият бе, че нови икономии ще направят по-трудно възстановяването на Гърция от спад, който бе толкова тежък, колкото този в САЩ през 30-те г. на ХХ век.

• Вторият бе, че кредиторите на Гърция правеха нереалистични предположения за ръст и намаляване на дефицита.

• Третият проблем бе, че рано или късно гръцката криза ще избухне отново. Въпросът бе не дали, а кога.

Не всички новини през последните 12 месеца бяха лоши. Опасенията, че натискът върху гръцките ценни книжа ще се увеличи след британския "Брекзит", не се оправдаха. Някои от по-строгите мерки за контрол върху капиталите, наложени през лятото на 2015 г., за да спасят банковата система, бяха облекчени. Говореше се, че до идното лято правителството в Атина ще има възможността да събере пари от световните финансови пазари чрез продажба на правителствени книжа.

Първите две прогнози излязоха верни. До миналото лято Гърция страдаше от петгодишен спад, равен на щетите, нанесени на американската икономика от голямата депресия. Кредиторите на страната дори решиха, че си струва да се извлече още печалба чрез орязване на разходите и увеличаване на данъците.

Резултатът бе подтискащо предсказуем. Без изобщо да има помен от възстановяване на растежа, икономиката продължи да се свива. Производството в Гърция бе с 1,4 на сто по-ниско през първите три месеца на 2016 г., отколкото година по-рано. потребителските разходи спаднаха с 1,3 на сто. Със стигнало дъно доверие няма никакви изгледи за по-добри времена. Гърция остава в дълбока рецесия.

Растежът, който постоянно е слаб, обърка опитите за справяне с хроничния проблем с гръцкия дълг. През май 2010 г., когато Европейската комисия, Европейската централна банка (ЕЦБ) и Международният валутен фонд (МВФ) уредиха първия спасителен пакет, се смяташе, че бързо възстановяване и строг контрол на бюджета ще доведе до бързо намаляване на дела на гръцкия национален дълг като част от БВП.

Тези прогнози се оказаха много оптимистични. Докато Гърция потъваше във все по-дълбока рецесия, делът на дълга продължаваше да расте и сега той е 180 на сто от БВП.

За съжаление, уроците не бяха научени. Спасителният пакет от 2015 г. предполага Гърция да има бюджетен излишък в размер на 3,5% от БВП, след като бъдат изключени лихвите по-дълга. От МВФ, който сега има по-реалистична преценка за Гърция, отколкото Еврокомисията или ЕЦБ, твърдят, че няколко страни са успели да удържат бюджетния си излишък н такъв размер и че Гърция може да го направи само ако ореже още заплатите и пенсиите. В МВФ също така смятат, че "вече не е необходимо" да си представяме, че Гърция може да премине от един от най-ниските ръстове на производителността в еврозоната към най-високите.

От МВФ казват, че без облекчаване на дълга гръцкият дълг може да достигне 250 на сто от БВП до средата на века. Германия би предпочела тези дискусии за бъдат забавени за след изборите там през есента на идната година. Но има шансове Гърция отново да е във водещите новини преди това.

----

* Авторът е редактор по икономическите въпроси във в. "Гардиън", откъдето препечатваме статията.