Българското правителство ще представи идеята си за регионален газов складово-разпределителен център у нас на международна експертна среща в понеделник във Варна.

Тя се провежда в рамките на Групата на високо равнище за газовата взаимосвързаност в Централна и Югоизточна Европа (CESEC) и според предварителната ѝ програма, с която Клуб Z се запозна, в нея ще участват министър-председателят Бойко Борисов, вицепремиерът Томислав Дончев и министърът на енергетиката Теменужка Петкова.

В петък CESEC, която беше основана в София през февруари 2015 година, ще има редовна среща на министерско ниво в Будапеща, където по предварителна информация България ще е представена от заместник-министъра на енергетиката Жечо Станков.

Идеята на Борисов за складово-разпределителен център, наричан често с чуждицата хъб (hub -англ.), си поставя за цел да превърне България от енергиен "остров" в център на газова търговия с разнообразени доставчици и маршрути, като за целта се използва европейско финансирарне.

Според министър-председателя хъбът ще събира газ от двупосочните връзки, които сега се изграждат между страната ни, Гърция, Румъния и Сърбия; от евентуални собствени залежи в Черно море, които са в процес на проучване; от Трансадриатическия газопровод, който до 2019 година трябва да свърже азербайджанското находище Шах Дениз - 2 през Турция с Гърция и Италия с двупосочно отклонение от гръцкия град Комотини до Стара Загора.  Основен източник за хъба обаче трябва да бъде газопровод по дъното на Черно море от Русия, който да замести провалилия се проект "Южен поток".

За целта той трябва да бъде осъществен в съответствие с изисванията на европейското законодателство в енергетиката и за единния пазар, конфликтът с което беше причината Русия да се откаже от "Южен поток". Не е ясно как такъв проект би съжителствал с тръбата към Турция, която руснаците решиха да строят вместо тази през България през декември 2014 година.

Миналата седмица, след няколкомесечно обтягане на отношенията с Турция, те обявиха, подновяват преговорите за "Турски поток", докато преди това дадоха сигнали, че може би "Южен" не е съвсем мъртъв.

Според специалисти от генералната дирекция по енергетиката на Европейската комисия България не е сама в амбицията си за газов хъб. Почти всички от останалите осем държави в CESEC - Австрия, Гърция, Италия, Румъния, Словакия, Словения, Хърватия, Унгария - имат амбици да имат такъв на своя територия. Австрия има Баумгартен - едно от възловите хранилища и разпределителни възли в Европа. 

Въпросът обаче не е само в изграждането на инфраструктурата, но и в търсенето на газ, перспективите за бъдещо потребление, които да оправдаят инвестициите, както и в прилагането на европейското законодателство за либерализация на енергийния пазар.

Ако варненската среща трябва да популяризира българската идея, будапещенската ще отчете изпълненото в изграждането на регионалната инфраструктура и ще набележи нови цели. Една от темите ѝ ще бъде взаимното двупосочно свързване на газопреносните системи на България, Румъния, Унгария и Австрия, означавано със съкращението BRUA. 

Като главни проблеми тук се очертават закъснението на завършването на двупосочната връзка между България и Румъния както и ниското налягане в румънските тръби, което налага там да бъдат построени три компресорни станции. Интерконекторът между България и Румъния трябваше да бъде готов до края на август, после се отложи за края на ноември, а сега може би този срок ще бъде удължен до края на годината.

BRUA съвпада с маршрута на неосъществения проект "Набуко" за пренос на каспийски газ през Турция и Балканите до Унгария и Австрия. Според експерти обаче съвпадението е само географско. Да се правят паралели между двата проекта е пресилено, тъй като капацитетът на BRUA е значително по-малък. Главните цели на този проект са сигурността на доставките и разнообразяването на източниците за Югоизточна Европа, която в момента разчита основно на руски газ.

Чрез двупосочните връзки тя трябва да се свърже с газовата система на Централна и Западна Европа с терминали за втечнен газ в Гърция и в Хърватия и с евентуални офшорни залежи, които Румъния се надява да експлоатира в близкото бъдеще.

Друго разклонение към BRUA би могла да бъде връзката между Комотини и Стара Загора, но изгражането ѝ години наред буксува заради пречки пред инвестицията. Българското потребление намалява. От над 4 милиарда кубически метра през 90-те години на миналия век днес то е под 3 милиарда кубически метра. Все още има проблеми с приложението на европейското законодателство и със сигурността, че всеки доставчик ще има равен достъп до преносната мрежа.