![В голямото си мнозинство т.нар. дела-шамари приключват в полза на журналистите](/media/089/059-nikolai-staikov-akf-protestna-mreza-2.l.webp)
Над 86-87 процента от гражданските и наказателните дела са приключили в полза на журналистите. Това сочат резултатите от анализ на Антикорупционния фонд (АКФ) на станалите изключително модерни стратегически дела срещу публичното участие – така наречените SLAPP производства. Те са известни и като "дела-шамари" срещу представители на медии и граждански активисти в България.
Терминът е съкращение kd "strategic lawsuits against public participation" - или "стратегически съдебни искове срещу публично участие".
Анализът е под заглавие "Цената на свободното слово. Анализ на съдебни производства с характеристиките на SLAPP в България“", прави се за първи път и обхваща 64 такива дела за периода от 2000 година до март 2023 година.
![Делата SLAPP - или как влиятелни бизнесмени и политици заглушават критиците](/media/062/rouz-i-maikal-vela-ap.s.webp)
Адвокат Александър Кашъмов подчерта:
"Може да се каже, че това е един много сериозен шамар, една много сериозна спирачка пред демократичното развитие у нас и то тъкмо затова, защото тези дела поставят пранги на възможността да се участва в обществения дебат, гражданите да получават информация, да дискутират решенията в рамките на управлението, поведението на управляващите и политиците и така нататък."
![Антикорупционният фонд разказва за 65 дела-шамари срещу журналисти у нас](/media/089/013-sofiiski-raionen-sad-020-5~1.s.webp)
„SLAPP делата са явно необосновани или силно преувеличени съдебни производства, чрез които политици, бизнесмени, корпорации, държавни органи се опитват да използват възможностите на съдебната система, за да наложат финансов и психологически натиск върху журналисти и граждански активисти.
Целта им е да ги сплашат и – в крайна сметка – да им наложат цензура“, казват авторите на анализа Лора Георгиева и София Желева, правни съветници в АКФ.
![](/media/087/059-reporteri-bez-granici-rsf-logo-1.s.webp)
Най-нашумяло напоследък бе делото за 1 млн. лв., което "Лев инс" заведе срещу "Медиапул" - при това за цитиране на официална информация. Целта на "делата-шамари" обаче не е правосъдие, а стъписване и евентуално автоцензура.
Според последното изследване на Асоциацията на европейските журналисти-България от миналата година близо 28 процента от анкетираните посочват, че съдебното преследване е сред най-честите форми на външен натиск върху журналистите. Сред най-уязвимите са по-малките регионални медии, сочат още резултатите.
Съставителите специално подчертават, че приключилите в полза на журналистите голям дял от процесите не са кой знае колко добра новина.
"Тези данни не са повод за успокоение, тъй като един доста висок процент от делата – 12,5% от гражданските и 14% от наказателните дела – в крайна сметка завършват с осъждане на журналистите“, казва София Желева, един от съавторите на проучването.
Дори и когато не завършват със съдебна победа обаче, делата-шамари са ефективни, тъй като успяват да ангажират човешките и финансови ресурси на журналистите и гражданските активисти за продължителен период от време.
Средната продължителност на делата шамари е 2,8 години. Те обикновено протичат през всички съдебни инстанции, което води и до продължителност в повечето случаи от близо 3 години.
От общо 64 дела, включени в статистиката, 20 са продължили 2 години, 19 – 3 години, а 6 – 5 или повече години. По разгледаните дела българските журналисти, медии и граждански активисти са прекарали в съдебни зали общо 181 години.
"През този период ангажираните в съдебния спор журналисти/активисти са принудени да продължат работата си със съзнанието, че отново могат да бъдат тенденциозно обвинени“, коментират авторите на анализа.
Продължителните стрес и напрежение по време на делата и последиците от изхода им отекват дълбоко сред журналистическата общност и цялото общество и имат сериозен риск от възпиращ ефект и върху други потенциално засегнати лица.
Данните показват и увеличение на броя дела и претендираните обезщетения. За разгледания период 2000 – март 2023 е налице както постепенно увеличение на броя на делата-шамари, така и увеличение на претендираните размери на обезщетенията по гражданските дела.
Най-много дела са заведени през 2015 г. и 2018 г., като 50 от общо 64 дела са заведе-ни в периода 2015 – 2023 г.
В последните две години, които анализът обхваща, са заведени две дела с размер на иска 1 млн. лева.
„Исковете за финансови обезщетения на висока стойност, както и предварително обезпечение чрез запор на активи усилват психологическия натиск върху обектите на SLAPP и създават сериозен риск от автоцензура или цензура от страна на медията, както и от накърняване на финансовата стабилност на медията“, коментира София Желева.
Има обаче и
алтернативни форми на натиск
Освен ангажирането на журналистите като страна в граждански и наказателни съдебни процеси, авторите на анализа обръщат внимание и на други, не по-малко застрашаващи свободата на словото феномени, специфични за българската среда: административни и административнонаказателни производства срещу медии и граждански организации, които изглеждат мотивирани от цели извън законовата цел на подобни производства; използване на дисциплинарни производства като форма на натиск; физическо насилие върху журналисти; разпити на журналисти по досъдебни производства, с фокус разкриване на журналистически източници; обвиняване на журналисти в извършване на престъпление с цел институционален натиск; реч на омразата; заплахи за саморазправа.
Целия анализ на АКФ може да прочетете тук.
Още по темата
- Как се стигна до санкционирането на Пеевски по "Магнитски"
- Ефектите от изкуствения интелект върху икономиката: далеч по-скромни от очакваното
- Z-Каст: "И хората "за", и "против" ЛГБТ се отучихме да се слушаме - научихме се да мислим в мемета"
- В Бургаско делата за купуване на гласове са почти колкото в София. В Пловдив са едва пет.
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни