България изживява своето Средновековие. Такъв разцвет на народните хора, песни, носии, грънци, менци, цървули, билки, поверия, легенди и лечители не е имало досега. И трябва да ви кажа, приятели, че това е една много доходоносна пазарна ниша.

Който е търсил да купи носия на детето, че ще става първолак и трябва да смаем всички с патриотизма си, знае за какво говоря. А пък носията вместо рокля за бала е тотален хит във фейсбук, но съм сигурна, че струва, колкото роклите на всички момичета в класа от А до М. А може и повече.

Попфолкът и народните хора пред Народния няма изобщо да споменавам – те вече са „народна традиция“, не мода. Също и риалитита, в които татуси, мускули и цици мерят хора само по цървули, докато въртят мелницата, за да си смелят брашно. Нито пък фестивалите и парковете, в които, за да издоиш крава или да набереш босилек си купуваш билет с цена, все едно си я доил тая крава на първия ред на Бродуей. Естествено, както социологията казва – когато една прослойка се замогне достатъчно, то следващата й стъпка е да посегне към властта. Така бюргерът се е изправил срещу княза, а селянинът срещу бюргера, робите срещу господаря и господаря срещу императора.

Та, България изживява своето Средновековие и постепенно навлиза в Ренесанса – народната маса се е замогнала достатъчно, за да посегне към властта. Затова и бързопогиналият проект „Величие“ няма да е последният, мили приятели. Прогнозирам, че в следващите парламенти, а те напоследък се роят на всеки 6 месеца, ще успеем да вкараме още много такива проекти. Ще има партия на говедовъдите и партия на трактористите, партия на приятелите на Галена и партия на феновете на Азис, партия, която ще иска властта да бъде взета от краставичарите и техни върли опоненти, които смятат, че доматът е над всичко.

Разбира се, всички те ще излъчат лидери, които ще омаят поне стотина хиляди с иносказателни постове във фейсбук и преки включвания в тикток и ютюб. В тях те рядко ще са конкретни, а ще залагат на по-универсалните заключения и обобщения, за да може всеки да го разтълкува според личните си виждания и прищевки. Не случайно подполковник Полковника събра толкова народ след себе си – вижте само постовете му колко са мъдри.

Например: „Силните ветрове брулят най-високите дървета“. Или „Аз знам, че вие знаете, че и аз знам.“ Или универсалното: „Знам всичко. Скоро ще разберете“.

Разбира се, не подполковник Полковник е измислил този начин на комуникация. Да си спомним времената, в които обявеният за мозъка на нацията и философът на философите Ахмед Доган държеше речи, при които дори Платон би изтичал да си вземе речника. Ето някои от най-любимите ни цитати на Сокола, с които съм сигурна, че би омаломощил дори политик от мащаба на Пеевски.

„Намирането на оптималния баланс в съотношението - какви сме и как искаме да се легитимираме съобразно политическото време в обществото, е изкуството за правене на политика.“

„Най-характерното за този цикъл на политическото време е ускореният му темпоритъм и дълбинния му рефлекс върху всички сфери на живота.“

„Основни причини за ускорената вътрешна пулсация на времето, според мен, е тенденцията за прерастване на глобалната финансова криза в световна политическа криза, която поставя под въпрос стабилността на световния политически ред.“

„Европа не е показала, че има дълбока вътрешна мотивация да превърне ЕС в единен общ субект с геополитически мащаб. Например, има различни конфликти по света, по отношение на които европейската позиция се свежда до самооправдание, защото ЕС е джудже във военно-политическо отношение…“

„Аз само ви съветвам – не приемайте нещата инерциално, като блуждаещи политически клишета в нашия динамичен свят.“

За съжаление през последните години господин Доган замлъкна, а с него сякаш замлъкна и този висок наратив в българската политика. И както е обичайно, махалото силно залитна в другата посока и ефирът се напълни със следните цитати, чии са се сетете сами:

„На малко прасе и нов началник никога не се радвам.“

„За какво ти е да ставаш премиер на обран бостан?“

„Българската политика е лайно в целофан.“

„По-добре да го вдигаш, отколкото да ти пада ... рейтингът.“

„ Дадох куче на Доган, а то му изяде пауните.“

„Аз най-красив? Вижте Берлускони.“

Не мога да отрека на подполковник Полковника, че е взел най-доброто от двамата и предлага на публиката цитати, които хем не можеш да разбереш точно, хем си мислиш, че са ти ясни. Нещо като „Онли год кен джъдж ми“, ама не на татуировка, а като лозунг на партията.

Общото между всички тези фрази, приятели, е, че като чуете някой да ви омайва така, е най-добре силно да се напрегнете и много внимателно да се съсредоточите къде бъркат в този момент ръцете му, а за всеки случай си дръжте здраво и джобовете. Метафорично казано. Щото в нашата родина нещата продължават да са си така наистина. "Онли год кен джъдж ми", съдът и прокуратурата аз си ги избирам.