Благополучието на народите по света донякъде зависи и от това с какви ресурси разполагат. Например държавите, в чиито граници има големи количества петрол, газ, диаманти имат всички предпоставки да живеят добре и да са сред най-богатите на планетата. Проблемът при повечето народи е, че ресурсите наистина правят богати хората, но само определени хора. По-добре се справят държави, които си нямат нито петрол, нито газ, но пък имат хора и те са най-ценният ресурс. Каквото тези народи измислият, изобретят или въведат като стандарти, се копира от целия свят, за да живее цивилизовано. И накрая има и България. България няма ни газ, ни петрол, ни диаманти, ама и хора няма. Само некви изроди, дето вика съседът. Това в кръга на шегата, разбира се, хората в България се делят на две – лош мат‘риял и добри дечица.

Ние в България даваме и последната си риза за дечицата ни, готови сме на всякакви саможертви, за да живеят те добре, да са образовани, да имат айфон, маратонки и хубав маникюр. Станат ли възрастни обаче, свършва царството им и както си му е реда, намразваме ги и ги учиме и те да мразят другите, да не се грижат за сънародниците си и да не очакват те да се грижат за тях, щото в крайна сметка има държава и тя трябва да се погрижи за всички. В този смисъл може да се каже, че малко си прецакваме единствения ресурс, който имаме. Но напоследък този проблем взе да се коригира от политиците. Оказа се, че децата са ценен ресурс за управляващи и желаещи да управляват. От тях могат да се изтупат много гласове на избори, стига да обещаят на електората, че гласувайки точно за определени партии, дечицата ще бъдат спасени.

Спасявахме децата от норвежците. Спасявахме децата от иранските трансджендъри. Спасявахме ги генерално от джендърите. Спасяваме ги от гейпропагандата. Спасяваме ги от вредни западни влияния. Между другото това последното е лайтмотив в нашата държава от поне 70 години и докато спасяваме децата от вредни западни влияния, си продаваме апартамента, нивата и колата, за да им платим частинте уроци, с които да ги пратим при първа възможност на Запад. Няма логика, но пък е традиция. А напоследък заради честото превъртане на парламента с предсрочни избори спасяването на деца така се ускори, че вече не съм сигурна дали можем да родим толкова деца, колкото спасителни каузи сме измислили. Ето, последната поправка в законопроект, засягащ децата, гласи, че трябва да ги пазим от политическо влияние, страхове и социална самоизолация. Не бива да се страхуват дечицата. Това автоматично ще забрани всички страшни приказки. Кумчо Вълчо минава в нелегалност. Историята става забранен предмет поради силно политическите интерпретации в нея. Защото да не се лъжем – изучаването на създаването на българската държава е разказ за политически актове, извършвани от царе, боляри, овчари, хайдути, партизани, герои на труда и прочие политически активисти. Друга поправка пък, забраняваща гейпропагандата, води до това да превърне биологията  в противозаконен предмет. Ми какво ще учат там за разни полови органи, размножаване, полове, секусалност... Птичките и пчеличките също стават нелегални. Изобщо, колкото по-малко учат децата, толкова по-добре за възрастните. Не за всички възрастни, само за тия в политиката. Получава се като в арабските държави или в Русия. Не е като да няма ресурс, но той служи за добруването само на определени хора. Останалите лапат мухите, гласуват и псуват царя, султана, Запада и живота по принцип.