Светът прегря, мили приятели. Всички сякаш живеят във филм. В Ливан като в екшън на големия екран гръмнаха пейджърите на членове на „Хизбула“, изкарвайки така от строя почти 3000 терористи и прекъсвайки им мрежата за комуникация.

Сега проиранската милиция ще трябва да контактува помежду си по канали, които не могат да бъдат взривени. Например като индианците с огън и дим. Или като нас едно време – празни кибритени кутийки, вързани с конец. Ахмед държи кутийката от едната страна на конеца, а Абдула от другата и си шепнат терористични тайни в кибритените кутийки. Чува се като по уоки-токи, по-младите да пробват. Ако пък Ахмед и Абдула излязат в годишна отпуска, могат да ползват комуникационната си система като радио – затваряш три мухи в кибрита и слушаш как бръмчат. Да не ми благодарят за тия съвети - България, както се разбра от разследването, винаги е готова да помогне. Дали ще продава пейджъри на Иран против международните санкции, дали ще им отвори очите за мултифункционалността на кибритите – все е от помощ. За какво ли не те подготвя социализмът, а?

След взрива ултралевите защитници на човешките права, които се отличават с това, че не всички човеци в техните очи имат човешки права и затова защитават само „Хамас“ и „Хизбула“, се възмутиха от дъното на евентуалната си душа. Според ултралевите правозащитници, мили приятели, е скандално да се разчистват терористи, но не е скандално да се убиват евреи. Пак те твърдят, че сега всеки, който държи някаква техника в ръцете си, може да полети към 70-те девици в Рая, ако „Мосад“ натисне грешното копче.

Донякъде са прави, нека да бъдем обективни.

Всеки, който държи някаква техника в ръцете си, действително може да бъде взривен. Стига тая техника да му е била подарена от иранското посолство на много тайна среща, на която е дал клетва, че ще ползва тази ехника само по работа - за организирането на терористични атентати, локални войни, изстрелването на ракети по цивилни и други ежедневни дела.

Така че е разбираемо, че пейджърът внезапно преживя нов залез и вече не го използват не само обикновените граждани, ами и разните криминални типове и терористични организации. Представям си как часове след експлозиите в онлайн-групите на „Хамас“ и „Хизбула“ са завалели съобщения:

„Ахмед напусна групата“

„Мохамед напусна групата“

„Али напусна групата“

„Осама напусна групата“

„Башар напусна групата“

„Хюсеин напусна групата“

Сигурна съм, че вече някъде има петиция на ултралеви правозащитници, призоваваща да пазим правата на „Хизбула“ и „Хамас“ и да ми осигурим защитено място за комуникация. В крайна сметка нали и те са хора – като им се гърми, трябва да им дадем да гърмят, няма да ги ощетяваме в политическо и културно отношение, я...

Обичам ултралевите правозащитници. Винаги са намясто. Ако в Европа мъж пребие жена си, скачат да я защитят. Ако в арабския свят мъжете забулят и заключат жените си, пребиват ги, убиват ги и ги лишават от собственост и децата им, нашите правозащитници си мълчат - уважават културните особености един вид. Ако пък ислямисти убиват еврейки, направо им излизат сълзи на очите от умиление.

Обаче нито един от тези ултралевичари не е достатъчно ултра, за да отиде намясто да занесе един камион пейджъри, да наметне бурката, да скъса конституцията и да се предложи да му ударят десетина камшика и да опаше колана с бомбите, за да зарадва домакините си. Тогава вече може да се каже, че наистина е готов за ултраляв правозащитник.