Начинът, по който кметът на Варна бе задържан, постави поредната тежка диагноза на правосъдната система в България. Още повече че арестът на политика от опозицията се случи в момент, в който Европейската комисия за пореден път констатира липса на напредък по отношение на гарантирането на върховенството на правото в България в ежегодния си доклад. 

"Задържането на варненския кмет Коцев е брутален правен акт", написа бившият прокурор Андрей Янкулов. "Вече става все по-малко вероятно някъде по веригата "полиция/друга агенция - прокуратура - съд" някой да може да пресече поне големите безобразия не като направи някое геройство, а като просто приложи закона", допълни Янкулов, който сега е част от Антикорупционния фонд. 

"След като очевидно институциите, призвани да пазят съдебната независимост, я обругават, то тогава дълг на независимите магистрати е да бранят правовия ред и държавата", призова съдия Владислава Цариградска. "В ситуации, в които демокрацията, разделението на властите или върховенството на закона са застрашени, съдиите трябва да не се поддават и имат задължението да говорят открито в защита на независимостта на съдебната система, конституционния ред и възстановяването на демокрацията."

Защо Янкулов и Цариградска остават гласове в пустиня?

Призиви като тези на Янкулов и Цариградска са рядкост, но не са изключение. Защо обаче гласовете на тези двама магистрати - един бивш и един настоящ - доказали се като принципни и непреклонни юристи, бранещи независимото правосъдие, остават гласове в пустиня?

Янкулов говори открито и подробно за дълбоките проблеми в българската правосъдна система, но вече не като част от нея. Цариградска от години алармира за порочните практики и неправомерното влияние над магистрати, но за широката общественост предупрежденията ѝ бяха безинтересни до момента, в който един от дилърите на това влияние - Мартин Божанов-Нотариуса - не беше публично екзекутиран. Последваха няколко месеца интерес по темата, след които тя отново бе маргинализирана и остана на фокус в няколко независими медийни канала (повече от тях само онлайн) и сред тесен кръг граждани и специалисти в големите градове. 

Политическият проект "Да, България" под лидерството на Христо Иванов обещаваше да насочи прожекторите именно към проблемите на правосъдието, които според Иванов са в основата на повечето големи политически, икономически и социални дефицити в българското общество. И така, докато т. нар. правосъдна реформа не катастрофира - включително в Конституционния съд, а Христо Иванов слезе от политическата сцена. 

Защо българите не си дават сметка за нещо толкова важно?

Защо липсва обществено разбиране за опасностите, до които водят овладяването и инструментализирането на правосъдието от политически и икономически кръгове? Как така по-голямата част от българското общество не си дава сметка, че без независим съд, полиция и прокуратура подхлъзването към авторитаризма е гарантирано, а корупцията ще продължава да доминира в обществените отношения и да изцежда джоба на всеки един български гражданин?

Обясненията са няколко. Най-основното вероятно е свързано с доверието. По данни на "Алфа Рисърч" към края на миналата година положителните оценки към работата на съда в България са едва 13%, към полицията - 22%, а към главния прокурор почти попада в статистическата грешка - едва 5% оценяват положително работата на Борислав Сарафов. За сравнение: в Германия към края на 2024 година близо 80% от гражданите казват, че имат доверие в полицията, а близо 70 на сто - в правосъдната система. 

Тази разлика в отношението на гражданите към институциите е фрапантна. Българите очевидно не приемат институциите в страната като структури, работещи в тяхна полза. Напротив. Съдът, прокуратурата и полицията са по-скоро враг - инструмент за репресии и тормоз. Точно такива, каквито са били и преди 1989 година. Затова отношението към тях, в това число и към техните проблеми, може горе-долу да бъде описано така: колкото по-далече, толкова по-добре. Затова вероятно хората остават глухи за проблемите в правосъдието и призивите на отделни политици, експерти и магистрати за мащабни граждански протести и реакция на безобразията в правоприлагащите органи.

Може да стане още по-апокалиптично

Решението обаче няма да дойде от само себе си, нито ще е естествен резултат от смяната на поколенията. Рибата се вмирисва откъм главата. Да, в районните полицейски управления със сигурност има полицаи, които служат за пример и които могат да върнат доверието на гражданите, че тези структури има как най-после да заработят в полза на гражданите и правото. Същото важи и за стотиците доблестни магистрати, които се опитват да си вършат работата и някак да маневрират между коза нострата, която коли и беси в правосъдието чрез своите главорези с нелепи прякори - Еврото, Нотариуса и т.н. Но когато тези доблестни служители на реда отидат да си свършат работата и да разбият канал за контрабанда например, звънят шефовете и казват: "Колеги, прибирайте се". И те се приберат, защото нямат друг избор. Прибират се обратно в гробището на морала, където ги чакат въпросните шефове. И там ги посрещат с думите, с които посреща всяко гробище: "Аз съм това, което ти ще бъдеш, а ти си това, което аз бях".

Много апокалиптично стана, нали? И все по-апокалиптично ще става, докато не чуем какво ни казват Андрей Янкулов и съдия Цариградска. И не си дадем сметка, че тази битка е наша - на всеки един от нас. За да не сме утре ние тези с прангите.

***

Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.

Дойче веле