Група деца пребиха шефа на полицията в Русе. Той е в кома. Нацията жали момчетата, сигурно са били нечовешки провокирани, вика. Нацията, това.

И на вас добър ден, приятели, септември в България започва добре. Почти като август. Да припомня – през август пък други групи от дечица:

- Убиха с АТВ майка и пратиха в кома 3-годишното ѝ дете

- Врязаха се с летящ автомобил в автобус от градския транспорт и убиха лекар

- Откраднаха трамвай и го смляха, но много аматьорски. Не утрепаха нито един човек, да му се не види.

- Дрифтят по нощни улици и булеварди, карат без книжки, карат на наркотици...

България има проблем, мили приятели, и той не е в тоталния отказ да се спазват базови закони и морални правила, а в аплодисментите на обществото, когато сгазеният, убитият или пребитият не е от „нашите“. Ако е от „нашите“ – линч за виновника. Ако е от „чуждите“ – линч за пребития. Това са едни доста премодерни рефлекси, от времената преди Христа. Защото после, нали знаете, идва християнството, а с него и модернизирането на римското право, така че жертвата винаги да е защитена.

Което ми припомни обиколката ми из Хераклея Синтика това лято. Там има един надгробен камък с епитафия на старогръцки. Любопитното е, че авторът в стихове е написал цял криминален роман, при това на език, който от близо два века вече не се е ползвал по тези земи, защото е от времето на Римската империя. Но „па он ли ще ми казва на мене как да пишем и що да правим“ е принцип, по-древен от всяко право по нашите земи. И явно важи с пълна сила и до днес, когато правото е хвърлено на агората и печели онзи, който успее да стане по-симпатичен на публиката.

Но не сме ние най-зле, приятели. България е страна, която има магическото свойство никога да не оглавява нито една класация – нито по най-добрите, нито по най-лошите показатели. Ето, например онзи ден Асен Василев нещо се възгордя и малко мегаломански обяви, че ако България отново поеме по пътя, очертаван от БСП, и стане членка на БРИКС, ще е най-богатата държава там. Обаче Асен бърка. ОАЕ е по-богата от България, така че пак няма да сме първи в дружината. Малко ни се получава като вица за мухльовците. Дето жената казала на мъжа си: „Боже мой, такъв си мухльо, че ако отидеш на съревнование по мухльовци, ще станеш втори, а не първи, толкова си смотан!“.

Та като стана дума за страни, които са по-зле, се сетих за диалога между Путин и Си Цзинпин на парада в Пекин онзи ден. Дето вицепремиерът Атанас Зафиров се оказа, че е част от него, но никой в България не знае. Та Путин и Си бяха записани от забравен микрофон как си говорят, докато приемат парада.

Ето какво са си прошепнали:

Путин: Хубав парад, Си!

Си: Благодаря, Володя. Дано не забравиш това, което виждаш, за да знаеш кой е шефът.

Путин: Кой е шефът?

Си: Е, не ми ли разбра намека?

Путин: Не, не схващам. Тези оръжия тук не са ли всичките „Made in China“?

Си: Естествено, че са “Made in China“, обиждаш ли ме?

Путин: Не, просто редовно си купувам разни неща от „Тему“ и знам много добре за какво става дума. На картинката изглежда едно, но получаваш съвсем друго. Като костюма ми, виждаш ли колко ми е дълъг?

Си: Не е дълъг, ти си къс.

Путин: Видя ли? А аз си поръчах един, с който трябваше да изглеждам поне 1,90. И какво? Пак съм джудже тук сред всички.

Си: Поне не те прави дебел.

Путин: Благодаря, Си. Като стана дума за тайни оръжия... този човек, дето ти се представи преди малко, кой беше, и той ли е от тайните оръжия?

Си: Кой, големият ли? Просто фен. Атанас от Бургас, тук бил на почивка. Искал да се снимаме. Иначе разузнаването каза, че в работното си време е вицепремиер на България.

Путин: Ааа, ама Атанас, това нашинкий Афоня ли, балгарский камунист? Ми той е наше момче, бе.

Си: Как ваше, България не е ли в НАТО?

Путин: България е в НАТО, но Афоня и другарите още не са. На тях ще разчитаме. Не ги подценявай. Ако решат, могат да те изядат...

Тук Си приключва разговора и маха на оръжията да се прибират по казармите.

Това е, което научих аз от разговора им шепнешком. После се разбра от разни разузнавания, че идвало дъжд и затова парадът приключил. Защото знаете как е с нещата от „Тему“ – едно пране и се свиват до бебешки.