Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) прекрати постмониторинговия диалог с България, а в специалната резолюция по случая се изтъква, че страната е „постигнала значителен напредък в укрепването на демокрацията, върховенството на закона и защитата на човешките права“. Това влиза в челен сблъсък със заключенията на външни наблюдатели, които традиционно поставят ниска оценка за състоянието на върховенството на правото у нас. Споменавам само основните три от тях:

  • Индекса за върховенство на правото, според който България е между Косово и Сенегал по отношение на върховенство на правото, а в Европейския съюз (ЕС) само Унгария е след нас;
  • Индекса за икономическата свобода, според който България не може да се върне при свободните държави основно заради най-нисък резултат по отношение на правовия ред и правото на собственост (последна в ЕС).
  • Докладите на Европейската комисия (ЕК) за върховенство на закона. Последният, който може спокойно да бъде озаглавен „липса на напредък“ (неколкократно употребено в текста на доклада), подчертава застрашената независимост на съда, необезпокоявана корупция и практическите трудности при разследване на главния прокурор.

Освен обичайната външна оценка обаче ценен поглед ни дава съдебна система отвътре. Последното проучване на Европейската мрежа на съдебните съвети (ЕМСС), проведено сред над 19 000 съдии в 30 държави в Европа показва, че българските съдии са особено критични към независимостта на съда у нас.

На въпроса „Колко независими са съдиите във вашата държава?“ българските респонденти дават средна оценка 7,1 от 10. В ЕС по-нисък резултат има само Унгария и то с пренебрежително малка разлика – 7,0. За сравнение – съдиите в Австрия, Дания, Финландия и Ирландия оценяват съдебната независимост с 9 и повече точки. Още по-незавидна е оценката на Висшия съдебен съвет (ВСС). Българските съдии остойностяват неговата независимост с 4,3 от 10 – вторият най-нисък резултат във всички 30 изследвани европейски държави след Испания с 3,4.

Данните показват и сериозни съмнения, свързани с кадровата политика у нас, т.е. отново се разобличава липсата на интегритет в работата на ВСС:

  • Цели 32% от българските съдии респонденти са убедени, че първоначалните назначения в системата през последните три години не са били само на база способности и опит (единствено Унгария и Словения имат по-високи проценти);
  • Заедно с това, 36% смятат, че повишенията и назначенията в по-горни инстанции също не са били изцяло по заслуги (отново в една група с Унгария, но и Италия и Хърватия).

Това е ясен сигнал, че институцията, която би трябвало да защитава съдийската независимост, е възприемана като зависима. Когато кадровите решения се възприемат като плод на обвързаности (политически, лични, лобистки), целият авторитет на съдебната власт ерозира.

Най-фрапиращото число в доклада е свързано с изпълнението на съдебни решения, които противоречат на интересите на правителството. Само 6% от съдиите в България вярват, че подобни актове обикновено се изпълняват. Това е осезателно най-ниският резултат в ЕС, далеч под средното за Европа (43%). За сравнение – в Ирландия, Норвегия и Швеция този процент достига около 77%.

Това число свидетелства не просто за съмнения, а за системна криза на правовия ред: ако съдебните решения срещу правителството не се възприемат като задължителни, самата идея за върховенство на правото е подкопана. Данните показват, че правителството в България е възприемано като стоящо над закона, или поне като институция, която може да игнорира неблагоприятни съдебни актове. Това е демотивиращо и дори унизително за съда – дори да работи според закона и вътрешното си убеждение, липсва увереност, че постановеният съдебен акт срещу интереси на правителството ще има реален ефект. Това е ярка илюстрация за разминаването между формалната правна рамка (в която решенията са задължителни) и практическата реалност, в която властта може да избира дали да се съобразява със съдебните актове.

България е сред малкото държави, където под 30% от съдиите вярват, че корупция не съществува в системата. Около 22% от анкетираните съдии признават, че подкупи или други облаги за влияние върху решения се случват „редовно“ или „понякога“. Това поставя страната ни в една група с Босна, Хърватия и Украйна. Още по-притеснително е, че България е сред държавите, в които магистратите смятат, че съдебната власт не реагира ефективно при случаи корупция в системата.

И когато говорим за оценка на съдии няма как да пропуснем и ключовото, а и историческо решение на Наказателната колегия на Върховния касационен съд, според което след 21.07.2025 г. правомощията на Борислав Сарафов са прекратени по силата на закона и затова той не може да изпълнява функциите и.ф. главен прокурор. Съветът на Европа явно е затворил не само едно, но и двете си очи за това безумно положение, както и за изтеклия мандат на председателя на ВАС, изтеклите мандати на ВСС и Инспектората към ВСС. Или пък затова авторът на доклада, въз основа на който бе гласувана резолюцията на ПАСЕ, каза „Тази резолюция и нашият доклад оставят България с известна домашна работа да бъде свършена.“ България не просто има „домашна работа“, а тепърва трябва да влезе в „класната стая“ и да научи какво всъщност значи върховенството на правото. И колкото и совалки ГЕРБ да направят при убеждаване на другарите си от ЕНП, това няма да промени реалността у нас.

Институт за пазарна икономика