В сряда шестима от деветимата магистрати от Върховния съд на САЩ разкритикуваха митата на Доналд Тръмп. Това се случи по време на дело, в което двете страни по казуса - адвокатът на президента Д. Джон Зауер и защитникът на малки бизнеси, оспорващи налозите, Нийл Катял - представиха позициите си и отговаряха на въпроси.

Трите либерални съдийки са ясни - те почти сигурно ще порежат държавния глава. Любопитните погледи привлякоха обаче трима от консервативните магистрати.

Конституцията гласи кратко и ясно, че Конгресът разполага с правомощието да налага налози - това припомни десният председател на съда Джон Робъртс. Съдия Нийл Горсич (назначен от Тръмп) в прав текст изрази загриженост, че чрез действията си Вашингтон нарушава разделението на властите:

"Това е еднопосочно движение към постепенното, но непрекъснато натрупване на власт в изпълнителната власт и далеч от избраните представители на народа", заяви той, след което предложи "правомощието да се бърка в джобовете на американския народ" да се "извършва на местно ниво, чрез нашите избрани представители".

Съдия Ейми Кони Барет (също назначена от Тръмп) разкритикува правителството за глобалния характер на ограничителните мерки:

"Испания? Франция? Разбирам за други страни, но обяснете ми защо толкова много държави трябва да бъдат обект на реципрочната политика на митата".

Митата са данъци. И какво от това?

Зауер подчерта, че митата целят да възстановят справедливостта в (явно) несправедливите търговски сделки на САЩ с останалия свят. 

"Фактът, че те увеличават приходите, е само случаен", невинно посочи адвокатът. (Часове по-късно Тръмп се похвали на среща с бизнесмени в Маями, че "моите мита носят стотици милиарди долари" на Америка).

Централно място в казуса заема т.нар. доктрина за основните въпроси - правен принцип в административното право на САЩ, който изисква от Конгреса да предостави изрично разрешение на федералните агенции да издават разпоредби по въпроси от "голямо икономическо и политическо значение". Съгласно тази доктрина, никоя агенция не може да претендира за нови, широки правомощия на базата на свое тълкуване - тя трябва да получи пряко разрешение от Конгреса. Позовавайки се на тази доктрина, Върховният съд спря знакови мерки на експрезидента Джо Байдън - например, решението му да опрости дългове по студентски заеми за 500 млрд. долара.

Зауер подчерта, че доктрината не е валидна в този случай, тъй като ставало дума за мерки във външната политика - сфера, в която федералните съдилища трябва да действат внимателно, за да не нарушат интересите на САЩ.

В отговор Катял изтъкна, че митата представляват данък, защото до голяма степен се плащат от американските граждани. Той припомни, че "никога няма да си върнем тези правомощия, ако правителството спечели това дело".

"Кой президент не би наложил вето върху закон, за да изземе тези правомощия и да започне на свой ред да налага мита?", попита реторично той.

Върховният съд може да премахне митата. И какво от това?

Тръмп се позовава на широкообхватния Закон за международните икономически извънредни правомощия (IEEPA) от 1977 г., който предоставя на държавния глава правомощието "да се справя с необичайна и изключителна заплаха". IEEPA не изтъква изрично митата като приложим инструмент. Администрацията на Тръмп обаче твърди, че тъй като законът позволява на президента да "регулира вноса", допустимо да се предположи, че това включва и правото да налага мита. Трябва да се отбележи, че никой друг президент в историята не е използвал IEEPA по подобен начин. Държавните глави са се позовавали на закона главно, за да санкционират чуждестранни правителства, юридически или физически лица или за да въведат ембарго върху вноса от други държави.

Но дори Върховният съд изцяло да се съгласи с тезата на Катял, Тръмп има други лостове за своеволни мита. Сред тях може да изтъкнем Раздел 122 от Закона за търговията от 1974 г. Неговите разпоредби позволяват на президента да наложи 15% глобална "допълнителна такса за внос" за период до 150 дни. Президентът ще трябва да получи одобрение от Конгреса, за да запази мерките по Раздел 122 за по-продължително време, но би могъл да използва разпоредбата като временна мярка, докато проучва други опции. Възможно е и да се позове на Раздел 301 от Закона за търговията от 1974 г., както направи през първия си мандат, за да наложи обширни мита върху китайски стоки. Недостатък на Раздел 301 е изискването министерството на търговията да проведе официално разследване дали САЩ са били ощетени от нелоялна външнотърговска практика. Тръмп обаче би могъл да използва тези разследвания като заплаха, за да окаже натиск върху търговски партньори като ЕС да потвърдят вече сключените "справедливи" търговски споразумения.

Републиканецът може да стартира допълнителни секторни разследвания и съгласно Раздел 232 от Закона за разширяване на търговията от 1962 г. - разпоредба, която позволява на президента да ограничи вноса на стоки, представляващи заплаха за националната сигурност. Той използва тази мярка и през двата си мандата, за да наложи мита върху стоманата, алуминия, тежкотоварните автомобили, частите за коли и др. Тръмп би могъл да се възполва от текущото разследване на фармацевтичния внос, за да окаже натиск върху компаниите да инвестират повече в САЩ. Министерството на търговията разглежда като обекти на Раздел 232 много видове стоки - полупроводици, самолетни двигатели, безпилотни летателни апарати, вятърни турбини, роботи, промишлени машини, медикаменти и други.

Администрацията на Тръмп дефинира термина "национална сигурност" абстрактно. Това ѝ предоставя широка свобода на действие. Ако се наложи.

Американците мразят митата. И какво от това?

При тоталното подчинение на републиканците в Конгреса на волята на президента, единствено Тръмп може да премахне или ограничи митата. Простата логика предполага, че той би се повлиял от настроенията на американските избиратели.

Само че това не се случва. 

Според изследване на Ей Би Си, "Вашингтон пост" и "Ипсос", публикувано на 4 ноември, 65% от американците не харесват митата на Тръмп - включително 29% от републиканците. 63% от анкетираните твърдят, че налагането на мита от САЩ води до ръст на инфлацията, а 55% обвиняват налозите, че вредят на финансовото състояние на собствените им семейства. 

Тръмп или не разбира какви са нагласите на американците, или просто не му пука. В интервю на 5 ноември пред консервативния водещ на "Фокс Нюз" Брет Байър президентът каза следното:

"Ако не бях наложил мита, целият свят щеше да е в депресия".

Някои изявления не се нуждаят от коментар.

Не, митата никъде няма да ходят, без значение какво реши Върховният съд. Колкото по-бързо свикнем с тази мисъл, толкова по-добре.